Днес гордостта се потъпква, а смирението се възвеличава

Арий бил човек безмерно горделив и честолюбив. Отхвърляйки Божественото достойнство на Иисуса Христа и Неговото равенство с Бог Отец, Арий лъжовно учел, че Божият Син не е Единосъщен с Отца, че е сътворен от Него във времето, като нещо средно между Бог и човек. По настояване на александрийския патриарх Александър бил свикан поместен събор, който осъдил лъжеучението на Арий, но той не се покорил. Жалвайки се от определението на Поместния събор, изпратил писма до много епископи из целия православен Изток и получил поддръжка в своето заблуждение от някои от тях. За да разследва възникналия смут, светият равноапостолен император Константин (празн. 20 май) запитал епископата и получил уверение, че ерестта на Арий е насочена против най-основния догмат на Христовата Църква, се решил да свика Вселенски Събор.

На поканата на свети Константин в Никея се отзовали 318 епископа от различни държави, много от тях носещи по телата си следи от изтезания. Всред тях били и великите светила на Църквата - Св. Николай, архиепископ Мирликийски, св. Спиридон, епископ Тримитунски и други до днес почитани свети отци. Александрийският патриарх Александър пристигнал заедно с човека, когото Църквата помни като св. Атанасий Велики - голям ревнител за чистотата на Православието (по това време дякон, а по-късно сам Александрийски патриарх). Император Константин присъствал на заседанията на Събора.

Подкрепен от 17 епископа, Арий се държал гордо, но учението му било опровергано и бил отлъчен от Църквата. Приет и утвърден бил православният Символ на вярата.  В него светите отци формулирали апостолското учение за Божественото достойнство на Второто Лице на Пресветата Троица - Господа Иисуса Христа. Ереста на Арий била разобличена и отхвърлена като заблуда на гордия разум.

Евангелското повествование ни предава: "Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна. "

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Деянията на светите апостоли /Деян. 20:16-18, 28-36/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Йоан /Ин 17:1-13/.

В рубриката "Съвременна Библия" - след седмица е Петдесятница. Това е юдейски празник, ознаменуващ благодарността и почитта на Божия народ към Бога. Това е празник на жътвата и първите плодове. Защо Бог ражда Църквата си на прага на лятото? В отговора на този въпрос има много велико послание. Лятото е сезона, когато плодът налива, зрее. Това е сезонът, когато от топлата земя извира аромат и захар. Тази захар се натрупва в растящия плод на ябълката, крушата, гроздето. Сладостта на плода се умножава, за да дойде ден, в който този плод ще изпълни целта си - да благослови човечеството, да зарадва детето, което подскача на един крак пред вас или да бъде положен на масичка до болнично легло. Църквата е родена на прага на лятото. Тя има предназначение от Бога да расте, да налива сладост и да зрее. Тя е благословение за детето и за стареца, за уморения баща и отпадналата майка. Ако Бог иска Църквата да бъде лято, то защо тогава потръпваме от студ? Ако Бог желае Църквата да бъде сладък плод, защо е натрупана толкова горчилка? Къде е тази очаквана зрелост? Отговорът на Исус не съдържа суха мъдрост. В думите му има аромат на лято. Той говори за лятото на една лоза, лято, в което тя ще налива плод и разнася аромат.  Той говори за безплодни лозови клончета, за които лятото не се различава от зимата. Те винаги ще останат безплодни и обречени. Но говори и за такива, които ще се превият под тежестта на плода. Само онова, що ражда плод - храни, не е нали така?