Днес Църквата почита всички светии

На пръв поглед тези думи ни се струват странни и противоречащи на СвещенотоПисание. Та нали там пише: „почитай баща си и майка си"...?! Как Господ изисква тук от нас да оставим близките и семейството си, за да Го последваме? Трябва правилно да разбираме смисъла на тези думи. Да обичаме повече Бога и да търсим Неговата правда не означава, че трябва да напуснем своите родители и деца. Напротив, законът Божи ни повелява да обичаме и да се грижим за своите близки. Но, ако наши кръвни сродници не само не живеят по Бога, но пречат и на нас да изпълняваме Божията воля, тогава трябва да изберем едното от двете. И блажен е оня, който се отрече от това, което му пречи по пътя към и след Бога.

Евангелският разказ ни предава думите на Христос: "И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене. Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас? А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието *, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена; и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен. А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из посланието на свети апостол Павел до Евреите /Евр. 11:33-12:2/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Матей /Мат. 10:32-33, 37-38; 19:27-30/.

В рубриката "Съвременна Библия" - на Петдесятница апостол Петър се обръща с кратко слово към голяма тълпа хора. Думите му са откровение, свидетелство за живия и истинен Бог. Огромна част от хората приемат откровението, освобождават се от заблудата си и се кръщават в името на Исус Христос. Мнозина обаче, чули същото Слово на откровение, реагирали точно противоположно - превърнали се във врагове на Евангелието. Няколко дни  по-късно подобни хора арестуват апостолите Петър и Йоан. Евангелист Лука пише: "…и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име." Забелязвате ли къде е проблема на тези хора? Проблемът е ИМЕТО. Хората, които имат идоли в сърцето си, никога няма да пожелаят да приемат истинското име на истинския Бог. Редно е да се запитаме дали и днес Църквата няма същата задача - да конфронтира идолски концепции? Подобни концепции са заложени в управлението на модерната държава и модерния човек. Тези идеи имат претенцията да бъдат спасителни. Но дали са такива? Ап. Петър е категоричен, че истинското спасение лежи в ръцете единствено на истинския Бог. Той казва: "И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим". Ако някой ви казва, че ап. Петър греши, то това не е истинския Бог. Нека не оставяме въпроса за спасението на живота ни в ръцете на мъртви идеологии и лично-човешки идеи. Те могат да бъдат единствено красиво изковани и изписани, но никога не могат да бъдат живи. А на нас ни трябва точно това - живот!