Вярата ни в Иисус Христос изисква да простим от сърце на брата си прегрешенията му

Също така, да имаме едно наум, че ако не постъпваме така, да не търсим вината за нашето нещастие тук на земята в Бог, а в себе си. Той ни дава познание как да живеем, от нас зависи какво ще направим и изберем. Но въпреки всичко, Бог е до нас и ни подава ръка, за да ни спаси и помогне. Той не отстъпва от нас, колкото и ние да бягаме и Го пренебрегваме. Такава е Неговата природа, да ни обича и спасява.

"Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта; а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати; тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга. Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш; тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя; но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга. Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило. Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг. Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Колосяни /Кол. 1:12-18/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Матей /Мт. 18:23-35/.

В рубриката "Съвременна Библия" - в с. Връв, общ. Брегово има указателна табела за път и разстояние до Москва и до Хавана. Не че селото има директна транспортна връзка с тези мултимилионни столични градове - връзката почива на друга основа. Макар и да указва прашен  асфалтов път, тази табела говори повече за пътя на едно сърце, на един човешки живот или на една мечта. Колкото и да ви е чудно, с. Връв наистина е свързано и с Москва, и с Хавана, и с Лондон и с Токио, ако щете. Земята е осеяна с пътища. Следвайте правилната посока и ще бъдете възнаградени да стигнете до крайната дестинация. Коя, обаче е крайната дестинация на моя живот, къде се реализира мечтата ми, къде ще се успокои сърцето ми? В Хавана? Не съм много сигурна. В Москва? Още по-малко! Къде е мястото на моето успокоение? Къде се намира градът на моя живот? Слава Богу, този град съществува! Името му е Йерусалим. Казвате: "О, то било лесно! Какво ни пречи да сложим в с. Връв указателна табела и за Йерусалим?" Нямам нищо против! Само че табелата ще бъде единствена по рода си на цялата земя. Ще трябва да сочи към небето, защото Бог не говори за земния, но за "небесен Йерусалим". Небесен означава неземен. Има ли път до неземния Йерусалим? Има! Мога ли да тръгна от с. Връв и да стигна в този град? Може! Пътят е Исус, а пътуването се извършва с вяра. Лек път!