Спорт или хоби е корабомоделизмът?

Разговорът ни започна с въпроса: "Спорт или хоби е корабо и авиомоделизмът?". 

"Спорт беше до преди десетина години, когато имаше клубове по моделизъм, организираха се състезания, имаше изяви за ученици от различни възрасти и за мъже също, но от десетина години клуб във Видин няма"– разочарован е Александър.

Оказа се, че във Видин все пак е останала една шепа хора, които продължават да дават живот на този вид спорт:

"Има едно общество от десетина души, които правят самолети и кораби и които се състезават за собствена сметка и удоволствие. За това от спорт, моделизмът стана хоби– прави се за собствена сметка и удоволствие. Министерство на образованието провежда републикански първенства за ученици и, отделно, Федерацията по корабомоделизъм провежда състезания за мъжете. Това за съжаление не касае нашия край. Ние в момента нямаме нито един кръжок по моделизъм, в нито едно училище. Това ни прави единственият областен град в България, който няма център за работа с деца по моделизъм."

А е имало време, когато видински деца и мъже са печелили призови места. Александър Алексиев има много медали и награди от състезания и участия. За постиженията си, обаче скромничи:

"Моите медали са си мои медали, болно ми е от това, че нашите деца не могат да се изявят и да участват в републиканско първенство, няма център, където ние да ги обучаваме."

Дали на децата ще им е интересно? Живеем във века на роботиката.

"Това, което правим с моите приятели, също е вид роботика– първо трябва да конструираме корпуса на лодката, след това да го изработим, след това да му сложим мотор, който да даде максимално постижение, в задния край трябва да поставим апаратура, която да управлява и движението на самия кораб, и така нататък. И накрая най-приятното- да пуснеш кораба на вода. Това се случва на Божурица, на езерото, като се съобразяваме да няма хора, защото корабите се движат с голяма скорост– 60, 70 километра."

С гордост Александър Алексиев ни показва изработената от него колекция от кораби. Първо ни разказва за фигурния кораб, изобретен през далечната 1971 година, отнело му е една година работа, за да го подготви за участия в републикански и международни състезания. Моделистът е убеден, че ако сега пусне кораба на вода, ще тръгне. Вторият кораб е скоростен, изработва го през 1979 година, в него внедрява други идеи:

"Една година съм мислел какво да правя– чертал, конструирал, изработвал и накрая съм участвал на състезание с него. В момента съм в състояние да го запаля и да го пусна по вода!"

Как започва страстта му към корабомоделирането?

Всичко се случва през далечната 1951 година, когато на врата му виси пионерската връзка. Тогава в Пионерския дом се открива кръжок по авиомоделизъм:

"Започнах първо там, но морският клуб бе по-уреден, даваше по-големи възможности и аз се преместих в него!" От тогава до сега не е спирал да моделира! През 1961 година изкарва курс за скоростни модели А и Б класове, като ученик по-късно преминава обучение за съдии по тези класове, има и изкаран курс за капитан на кораб- речно плаване. След казармата, става инструктор по моделизъм в клуба на моделистите – авиомоделизъм, корабен моделизъм и ракетомоделизъм. След закриване на тази дейност той става монтажник на машини и съоръжения в Химията. В момента прави старинни кораби. Голямата му гордост е корабът с височина 1 метър и дължина 80 см.

Как се прави кораб?

"Избираме модел, намираме чертежа му, разработваме го на машина, машината изрязва с лазерен лъч…"

Как гледа съпругата му на неговата професия, сега превърнала се в хоби?

Тя е инженер, дъщерята и синът също са инженери. Дъщерята – завършва висш дизайн на цветя, в Швейцария, като в момента е във Виена и има собствена фирма за кетъринг. Хобито на сина е риболовът, съпругата му обича да спортува:

"Всеки се занимава с нещо, никой не седи мирно!"

В момента в града кораби правят не повече от 6 души:

"Аз правя виетнамска Джонка, а другата, която ви показах е Сребърният дракон"- споделя с гордост и разказва историята им- от къде идва името и каква е легендата около тях.

С приятелите и колеги по хоби се събират на "хитър, слънчев лаф". Така обменят идеи, модели и материали.

А основната им цел:

"Всичко, което правим е да се доближим до истинския кораб, кораба модел и материали, и форми. Лично аз в момента не доказвам нищо пред никога, само приятелски обменяме мисли!"

Това, което изработва нашият събеседник остава за колекцията му, защото:

"5-6 месеца съм мислел идеята да намеря определен чертеж, 5-6 месеца търся материал т.е. този кораб ми е стоял в сърцето 2-3 години, докато седна да го правя и накрая като го завърша - удоволствието е пълно, затова не искам да го продавам! То и стойността му е висока - 2500 лв. Направил съм такъв за дъщерята и сега за сина!"

На финала на разговора Александър си пожела бъдещият кмет на града да помогне за направата на клуб по моделизъм, а до тогава, ако въобще това се случи, той  е готов да помага на желаещите:

"Нас ни кръщават с името "тихо луди", защото правим ювелирна изработка на нещо, без да пречим на никого! Всеки един детайл е с точност до десета от милиметъра, отговаря на чертежа. Ако сме заинтересували някого, нека се свърже с нас!"