Момчето с кучето– Веско на Бари!

Те са толкова приятна гледка, че биха могли да бъдат вдъхновение за много автори и кинорежисьори. Ето защо аз реших да ги поканя в зоорубриката на Радио ВИДИН "97 лапи и 1 опашка"– така за първи път пред микрофона в студиото застана голдън ретривър ;)

Първо да ви разкажа за Веско. Той е на 23 години, безработен, надява се да си намери работа в града, защото е решил да остане във Видин, заради кучето:

"Някак ми е съвестно, да го оставя на грижите на нашите. Зная, че те ще го гледат, но никой няма да му даде това внимание, което аз му давам. А в София по квартирите не всеки хазяин се съгласява да допусне куче."

Веско е впечатлен от своят четириног приятел:

"Тези кучета са уникални, те допълват човека!"

А след това ни разказва за историята на Бари и тяхната среща:

"Един приятел си го беше поръчал по интернет, после му се наложи да замине, трябваше да го остави на баща си, който щеше да го гледа на село, вързан на синджир, затова аз го взех. Бари е мое куче от 5 години и половина, беше на 3-4 месеца, когато го видях, беше бебе…"

Понякога, за съжаление, ние хората сме изключително властни и изискващи към любимците си:

"Първият стопанин на кучето бе решил, че трябва да го научи на всичко и едва ли не, то само да си знае. И още когато Бари е бил малък, в яда си, му е нанесъл травма на лапата -която и до днес му е останала. Ето защо внимавам да не наддаде на килограми, в момента е 30, нормата за тях е 36, но ако наддаде ще  му бъде трудно движението. Разхождаме се поне по 2 часа на ден- сутрин и вечер, когато съм в магазини, той ме чака отвън, без да е вързан, хората му се радват, като видят Бари, те се оглеждат и за мен"– разказва Веско с усмивка.

Случвало ли му се е да го нападат други кучета?

"Да, както домашни, така и бездомни, но когато им викнеш малко по-силно и те се разбягват, Бари е дружелюбен. Ние никога няма да нараним друго куче, освен ако то не ни нападне- откакто го имам, никой на улицата не смее да ми се репчи. Бари е страхотен пазач, той усеща, когато има нещо сериозно и започва да ръмжи. Но като цяло тази порода не е агресивна, много дружелюбни са."

Накрая Веско разказа нещо, което много ме впечатли:

"Когато взех Бари, той беше още малък. Една жена, като ни видя, ми каза, че това е моят ангел хранител– колко е вярно не знам, аз си го обичам много!"

Достигнахме и до края на нашата среща. Искам да ви кажа, че Бари се държа съвсем възпитано, не маркира територия, не наръфа микрофона, само щедро раздаваше усмивки и облизваше колегите по ръцете.

"Вземете си куче за домашен любимец, то ще ви бъде като дете, поне за мен е така! Това е първият етап от това да си отговорен към друг, към друго живо същество – това е една добра подготовка преди да станеш родител, да се научиш да си отговорен"– каза на финала Веско.

Хей, и пак да ни гостувате! ;)