Размисли по Коледа

Има ли предпазни мерки?

Има. Най-голямата сила за гонене на злото е в огъня. Затова в някои райони на България в средата на периода- срещу Васильовден, насред населеното място мъжете запалвали голям огън, който поддържали 3 дни и 3 нощи. Предпазни сили има и пепелта, останала от кадените вечери в огнището. С нея посипвали по двора, около къщата, около кошарите с домашните животни. В дрехите се носело чесън, по вратите се поставяли бодливи клонки от глог или, хвойна, а около къщите и кошарите посипвали просо. Според народните вярвания семената са сигурна преграда за магьосници. Опасността се вдига след кръщаването на водата. Във всички краища на България е запазено поверието, че в нощта срещу Йордановден небето се "отваря", всичко светва, а животните проговарят с човешки гласове.

Периодът от Коледа до Йордановден е особено подходящ за магически действия и предсказания за следващата година- за здравето, за бъдещите бракове, за благополучието в дома, за новите начинания- като отиване на учение, по търговия, на гурбет. В българската етнопедагогика чрез обредите и ритуалите се засвидетелства уважение към предците, от които зависят плодородието и здравето на живите. Това е памет за усещането ни за добро, за доверието помежду ни и за устойчивостта на вярата ни във Видимия и Невидимия български свят.

Повод за връщане към старите вярвания ми даде поредното издание на фолклорния събор "Бъдник" във Видин, на който домакини са читалищни дейци от Община Видин. Но за празника винаги идват и техни колеги от читалищата от цялата област. Как да се пазим през "мръсните" дни съвети ни дава Нарциса Недялкова- секретар на читалище "Поляна" в село Шишенци- загадъчното село от община Бойница, в което историите за самодиви и самовили не са само етно памет, а и настояще!...

Както традицията повелява, след като здравата се наизпонаплашихме, се спирам пред котела с греяно вино на Сашо Николов, от който се носи вълшебен аромат и при две усмихнати гадателки- Даниела Георгиева и Мария Карова.

Орех- за сила и здраве и чесън- за предпазване от лоши очи, се паднаха на кмета на Видин Огнян Ценков и на заместник кмета Венци Пасков. След предсказанията, майсторките на бъднишки хлябове подариха на градоначалника най-красивата "Боговица", с пожелание да е грижовен стопанин на своя град.

Проверих и аз късмета си при двете гадателки, отпих от греяното винце с вълшебни подправки, хванах се на хорото. За да си припомня онези уроци, които ни помагат да се намерим къде сме във времето за равносметка при прага на годините. Време, в което се питаме какво добро сме направили; има ли за какво душата ни да е безпокойна; как да си простим и да измием страховете  си, че сме били грешни, та да започнем новата година на чисто.

Е, чуват се приказки, че е лицемерно поръчаното само по празници добро. Да, добре е добро да се прави през цялата година. Но дали намираме време и дали имаме душа за това винаги? А и стара истина е, че по празници усещането за щастие е по-ярко за тези, които го имат, но също така е и много по-болезнено чувството за отсъствието му от живота на тези, които са го пропуснали или изгубили... Казват, че човекът на празници е дваж по-такъв, какъвто си е и в делниците. Тогава колко ли самотни се чувстват по празници хората, които са самотни в делниците?

"Любовта към ближния е смисълът на Коледа. Тогава, когато можеш да отвориш душата си, да приемеш чуждата болка за своя, когато можеш да простиш, за забравиш лошото и да помниш доброто, човек се освобождава и се спасява. Това е пътят на себепознанието, пътят към Бога, пътят към всичко", казва Даниела Рангелова и заедно с Ирена Кирилова, Васка Здравкова и Анна Атанасова отиват да се видят точно сега, по Коледа, със своята някогашна класна ръководителка.

А на следващия традиционен за Видин зимен празник, организиран от фейсгрупата "Приятели на Видин" и Детски и Младежки парламент, срещам Васка Здравкова.

"Нашата класна ни преподаваше философия. Поговорихме си с нея за нещата от живота. За амбициите, успехите и старостта. Тя с годините е загубила зрението си, но ни позна със сърцето си. Обещахме си пак да се видим", казва ми тя.

Говорим си с Васка Здравкова на фона на детската гълчава, композирана от гласчетата на десетките малчугани, които в хубавото време са дошли с баби, майки, татковци, батковци на видинския площад "Бдинци" да изпратят Дядо Коледа и да посрещнат Дядо Мраз. Двамата белобради старци изслушаха десетки стихчета, песнички, гатанки и раздадоха много, много, много подаръци. Който не дойде, много пропусна!

"Догодина пак ще си направим среща във Видин", обещаха дядовците, но преди да тръгнат всеки по делата си, си направиха снимки с десетки видински малчугани.

Казваме ви и ние, уважаеми слушатели, "До слушане!" през новата 2016 година. Правим това с песента на Лили Иванова "Зимна приказка"- носталгична ретрозакачка към порасналите момчета и момичета. И с усмивка към днешните малчугани. Имаме много какво да си споделяме- ние на тях да дадем нашите спомени, а те да ни припомнят как да отключим отново у нас изворите на детската енергия за живот.

Младите хора на Видин с декемврийските си благотворителни инициативи заявиха, че са готови за обща работа. Нека си припомним само няколко от тях- каузата "Подай ръка, бъди човек"- на Антонина и Павел и техните съученици от 9 "б" клас на ПМГ "Екзарх Антим I", които организираха концерт, събраха средства, купиха и доставиха по домовете на самотно живеещи възрастни хора храна за празниците; празникът "Подари усмивка", в която малчуганите от ЦДГ "Детелина" и младежите от БЧК отбелязаха Коледа заедно с видински пенсионери. Като мост между възрастните и децата ми се иска да припомня и инициативата за набиране на коледни подаръци за деца, лишени от родителски грижи, от центрове за наставяне от семеен тип, от домове за деца с умствена изостаналост, домове "Майка и Дете" и SOS селища- "Плюшено мече". Допълвам мозайката с идеята да погостуваш като Дани Рангелова на живеещата самотно старините си класна ръководителка, или да подариш Коледа на видинските деца- както правят това Дани Дамянов и неговите приятели от фейсгрупата "Приятели на Видин".

Доброто го има. То е в нас. Сред нас. Живее. Диша. Усмихва се. Преражда се всяка година отново и отново в душите ни в Деня на Рождество Христово. Нека го пазим и умножаваме. За да ни има. Светли празници на всички!