"Звучи във душата ми песен"

По стихове на Найден Вълчев са създадени десетки популярни песни. През годините е работил с много композитори и изпълнители, но специално място в спомените му има песента "Една българска роза"- музиката е на Димитър Вълчев, а аранжиментът на Дечо Таралежков. В изпълнение на Паша Христова, през 1970 година песента печели Първа награда за българска песен на "Златния Орфей". 30 години след това песента е избрана от слушателите Българското национално радио за песен на столетието. За жалост престижният някога международен фестивал на българската и чуждата поп музика "Златният Орфей", чието начало бе поставено през 1965 година, през 1999 година преустанови своето съществуване.

"Минаха години... Една вечер, в края на 1999 година, звъни телефонът. Обади ми се редакторка от БНР, за да ме поздрави, че песента "Една българска роза" е избрана за песен на столетието. Бях щастлив. Но и едно друго, стряскащо чувство ме обзе- нито Димитър Вълчев, нито Паша Христова, нито първият аранжор Дечо Таралежков можеха да чуят това съобщение... Останал бях само аз. Само аз. Но този спомен за онези далечни години ще живее с мен до последните ми дни", признава поетът.

Житейският, а и на творческият път на поета Найден Вълчев започва от Българския Северозапад. Говорим си с него за думите, за детството, за семейството, за плевенската гимназия, за първите му публикувани стихотворения. Позволявам си внимателно да прекося границата и да стъпя на пръсти в личното пространство на поета Найден Вълчев и с въпрос от една друга много обичана негова песен- "Кажи коя е вечната жена, която в теб до края ще живее..." и го моля да разкаже историята на тази любов. Песента изпълняват Йорданка Христова и Бисер Киров, музиката е на Димитър Вълчев.

После надничаме в различни години от живота му- времето в казармата, работата му на редактор, спомените за приятели, които вече обитават Отвъдното... Говорим още за прецизността в работата с думите и във взаимоотношенията с хората.

"Вашият събеседник, Ваня, е живял в три епохи на нашата България- в Царство България, в народна република България и сега, в т.н. демократична България. Казвам "така наречената", защото имам усещането, че тя не е достатъчно осъществена като демократична държава- с идеите на demos kratos, които са прекрасни. Но когато те не са осъществени до край, това влага една горчива жилка във всеки от нас, който се замисля- къде сме, как сме днес, какво ще бъде утре? Това утре, в което от 8 милионна, България ще влезе сведена на 6 милиона... За мен това е национална трагедия", признава Найден Вълчев.

И възвива нашият разговор към емигрантите- с какво си тръгват от България, какво остава в душите им, какво носят в сърцата и паметта си техните деца... После питам поета за срещите му с младите хора от Видин. И защо при гостуването си в декемврийския литературен салон на видинското читалище "Цвят" обеща да изпрати за библиотеката на читалището свои книги. Впрочем те вече са на новия си адрес. Пакетът пристигна точно в дните между Коледа и Нова година.

Пред ученици от видинското училище "Цар Симеон Велики"- може би бъдещи поети и преводачи, Найден Вълчев чете свои стихове. И за да е ясно, че душата на поета никога не се отказва от търсенето на нови територии, сподели с младежите и някои свои творчески експерименти. А те с любопитство го разпитваха за историята на песента "Една българска роза", за срещите му с Елисавета Багряна, за изискванията му на редактор, когато е подбирал кои стихове да стигнат до печат и кои да бъдат оставени "на изчакване"...

Ако искате да научите повече- чуйте предаването в прикачения файл. В него звучат песните на Найден Вълчев. Там е и прелюбопитната история за това как е бил изпратен в казармата от своите приятели със стих на Атанас Далчев, как е подготвял и излъчвал сам радиопрограми, как се е запознал с жената на своя живот... Приятно слушане!