Нека всички "въздадат Богу слава"

От тази картина ние отново виждаме човеколюбието на Бог, както и това, че Той винаги е готов да помага на хората. Какво още трябва да видим и да се вдъхновим от този свещен текст? Трябва да се научим, че във всичко винаги трябва да благодарим на Бога, както и на всеки, който ни прави благодеяние. Трябва да въздаваме, впрочем, Богу слава. Благодарността и славословието са духовен акт, който ни превръща в разумни същества и личности, защото показва, че имаме склонност към смирението, даващо ни да бъдем във всичко Христови. Той ни помага, но дали ще бъде полезна тази помощ си зависи от нас.

"И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни! Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се. А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше; и той беше самарянин. Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси."

Днес, също така, почитаме паметта на св. Антоний Велики. Един отец, който живял през IV в. и се утвърдил като пустинножител, става основател на християнското монашество и традиция. Той достигнал до духовното съвършенство и намерил благоволение пред Бога. Показал се като победител над дявола и неговите козни.

В неговото житие намираме много отговори на въпроси от живота. Ето един от тях: "Когато авва Антоний Велики проникнал в дълбочините на пустинята, той запитал Господа: "Господи! Защо едни хора умират млади, а други доживяват дълбока старост? Защо едни са бедни, а други - богати? Защо нечестивците са богати, а благочестивите люде - бедни?" Тогава дошъл до него глас: "Антоний! Ти внимавай над себе си! А това са Божии съдбини и нямаш полза от това да ги изучаваш".

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Евреите /Евр. 13:17-21/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Лука /Лк 17:12-19/.

В рубриката "Съвременна Библия" - да имаш късмет е важно за много хора. Изправени пред милиардния джакпот на американската лотария "Пауърбол",  изтръпваме при мисълта за човека, който ще го прибере. Миналата седмица, двама късметлии си разделиха рекордния кралски джакпот от 66 млн. британски лири. Късметлии! Как смятате, дали късметлиите са специално благословени от Бога хора? Късметът и благословението едно и също нещо ли са? В Библията думата "късмет" не съществува, т.е. в нея не пише нищо за късметлиите. Там пише за хора, които са благословени от Бога и за такива, които не са. Една библейска история ще ни помогне да намерим важните отговори, които търсим. Ще се срещнем с Авраам, който "споходен от късмета",  добива право да прибере огромния джакпот от содомско злато, сребро и ценности. Какво прави Авраам, изправен пред законното право да прибере милионите на Содом в джоба си? Чувствал ли се е късметлия? Историята показва, че в конкретния случай содомските жители са късметлиите. Те запазват богатствата си, защото Авраам не ги иска. Това е история за хората, които са късметлии и за човека, който е благословен. Чуйте я!