За опълченеца от Белоградчик- Живко Петров

"Роден е през 1850 г. в с. Боровица, където завършва местното килийно училище. Изучава кожухарство в Лом паланка. Емигрира в Румъния. Включва се в българското опълчение на 01.05.1877 г. Участва във всички бойни подвизи в състава на първа опълченска дружина, за които неколкократно е награждаван." В разказа си Кинка Михайлова описва отличията на опълченеца, които се съхраняват в архива на Историческия музей.

"Първото отличие, с което е награден Живко Петров и което се пази в нашия музей, е Войнишкият кръст за храброст. Това е медал, причислен към офицерския орден "За храброст", учреден на 01.01.1879 г. Орденът е създаден в нарушение на Берлинския конгрес, съгласно който, България няма право на висши държавни отличия- символ на национална независимост." Следват Медал за Освободителната Руско - турска война, учреден със заповед на княз Александър I от 19.07.1880 г. В музея се пазят и Бронзовият медал на поборника за участието му в Сръбско - българската война.

"През 1901 г. опълченецът от първа опълченска дружина получава Възпоменателен медал "25 години Априлско въстание" - бронзов, учреден с княжески рескрипт до председателя на Министерския съвет и министъра на финансите на Княжество България Петко Каравелов на 02.05.1901 г. Като мотив за учредяването му се изтъква "принесените на Отечеството заслуги от преживелите 25-годишнината на славните събития поборници - дейци"." В музея се съхраняват и грамоти, и други документи, свързани с признателността към опълченеца Живко Петров. Своя разказ Кинка Михайлова завършва с думите от един документ от 1890 г.:

"Гражданино, не забравяй, че руските победоносни войски са влезли в Белоградчик на 12/25 февруари 1878 г. - в понеделник и от тая дата твоят град е заживял свободен живот."