Лора Асенова: "Живка Сливенова е моята мяра за любов и всеотдайност към музиката"

"Това е музика, която те изправя на крака, кара те да заиграеш, създава ти усещане за широта и веселие", казва ми Живка. В нейната класна стая във видинското училище по изкуствата "Свети Свети Кирил и Методий" свое запазено място имат снимка на Кайчо Каменов, негов диск и сборникът "От Тимок до Вит", излязъл от печат през 1926 година.

"В този сборник са събрани десетки автентични народни песни от Северна България", обяснява ми Живка.

От години между кориците на сборника тя открива онези мелодии, които най-прилягат на нейните талантливи ученици. Затова нейните деца- така музикалният педагог нарича малките певци и певици, с които работи- винаги се чувстват уютно на сцената и винаги на конкурси, фестивали и събори показват най-доброто от себе си, защото репертоарът им е избран по мярка и по сърце. Това Живка е научила от своите първи учители.

"В моето родно Елхово от единия край можеш да чуеш странджанска песен, а от другия- тракийска песен. Слушай, избирай и запей", казва ми Живка. Разказва ми тя за своето детство, за годините в котелското училище и тези в Академията в Пловдив... Аз слушам и с изненада установявам, че в нейния живот винаги е присъствала и присъства поне една жена на име Елена. Елена се казва нейната майка. Елена е първата й учителка, която й помага да усети космичната дълбочина на народната песен. Елена е сценичната и дружка в дуетите с ансамбъл "Дунав" и оркестър "Видин" вече 20-тина години. Елена-Стефани се казва малката й дъщеря. Елена е една от най-добрите й ученички.

"Елена означава светлина", вметва Живка. А аз си мисля, че светлината е в нея- в Живка. Излъчват светлина топлите й очи, нейният игрив и завладяващ глас, светлина има в мекотата на движенията й, в лекотата, с която работи с децата. Затова и малките, и порасналите й ученици се усмихват широко, щом заговорят за своята любима учителка. Затова пианистът Ангел Боянов често-често заменя клавишите с тъпана- за да акомпанира в групите за автентичен фолклор на класната- "Славейче" и "Дунавска дъга". А кавалджията Даниел Дамянов казва:

"Нека винаги да си е такава, каквато е. Пожелавам й никога да не се променя. Никога!"

Йоанна Крумова е чувствително момиченце. Но когато до нея е нейната любима учителка, всички страхове на малката певица отиват в тъмни гори тилилейски. Защото Йоанна знае, че Живка Сливенова й вярва. А когато учителят е докоснал сърцето на своя ученик, ученикът изправя рамене, поема дълбоко въздух и запява така, че публиката притаява дъх...

"След всеки концерт на училището поне с едно повече стават малките момиченца, които идват в класната стая с блеснали очи казват, че искат да пеят", казва ми Живка. С любов и топлина си спомня тя за своите пораснали ученици. С любов и топлина и те- завършилите през годините в нейните класове млади хора- говорят за своя учител.

"Много важна роля в моя живот има моят учител по народно пеене- преподавателят Живка Сливенова. Тя ме научи на всичко. Подготви ме за първите ми конкурси. Беше част от първите ми успехи. Тя е моята мяра за любов и всеотдайност към музиката и до сега", признава Лора Асенова. Живка Сливенова е причината Лора да избере да учи във видинското училище по изкуствата "Свети Свети Кирил и Методий". А после и за решението на момичето да продължи и да се занимава професионално с музика. Сега и за Лора сцената е съдба.

"Всичко, което зная, е от нея. Тя за мен е най-добрият музикален педагог. Много благодаря за всичко, което е направила и прави за нас", казва ми Горан Младенов- момчето, което специалистите определят като наследник на големия глас на Българския Северозапад-Кайчо Каменов.

"Имаме подарък за нашата класна", казва ми Ангел Боянов и сяда зад пианото. Срещу него се настанява популярният във Видин учител по китара Кирил Василев. А Цветелина Любомирова извисява глас и концертната зала на училището, където сме седнали да си говорим с Живка и нейните ученици, се изпълва с хем позната, хем нова музика- звучи "Лале ли си, зюмбюл ли си" в акомпанимент на пиано и китара... Е, ако това не е магия...

Поговорихме си днес в "Калейдоскоп" с Живка Сливенова. Отраснала в полите на Странджа планина, учила народно пеене в Котел и Пловдив, сега музикален педагог във видинското училище по изкуствата. Майка на две прекрасни дъщери. Любима жена. Уважаван колега. Ценен приятел. Сърдечна, топла, уравновесена. Един от онези хора, които ни карат да се чувстваме спокойни, че при нужда имаме на кого да разчитаме. Които носят грижите на своето ежедневие без да товарят никого с тях. Които усмихват нашите празници с дадената им от Бога дарба. Които раздават своето изкуство с щедрост и любов. А ти само слушай, избирай и запей с тях! Аз съм Ваня Минева. Тонрежисьор в "Калейдоскоп" бе Силви Сливенов- мъжът, който довежда красивата странджанка във Видинско.