"Единосъщен" – определението, което изчисти вярата от ереси и разколи

Арий бил човек безмерно горделив и честолюбив. Отхвърляйки Божественото достойнство на Иисуса Христа и Неговото равенство с Бог Отец, Арий лъжовно учел, че Божият Син не е Единосъщен с Отца, че е сътворен от Него във времето, като нещо средно между Бог и човек. По настояване на александрийския патриарх Александър бил свикан поместен събор, който осъдил лъжеучението на Арий, но той не се покорил. Жалвайки се от определението на Поместния събор, изпратил писма до много епископи из целия православен Изток и получил поддръжка в своето заблуждение от някои от тях. За да разследва възникналия смут, светият равноапостолен император Константин запитал епископата и получил уверение, че ереста на Арий е насочена против най-основния догмат на Христовата Църква, се решил да свика Вселенски Събор.

На поканата на свети Константин в Никея се отзовали 318 епископа от различни държави, много от тях носещи по телата си следи от изтезания. Всред тях били и великите светила на Църквата - Св. Николай, архиепископ Мирликийски, св. Спиридон, епископ Тримитунски и други до днес почитани свети отци. Александрийският патриарх Александър пристигнал заедно с човека, когото Църквата помни като св. Атанасий Велики - голям ревнител за чистотата на Православието (по това време дякон, а по-късно сам Александрийски патриарх). Император Константин присъствал на заседанията на Събора.

Подкрепен от 17 епископа, Арий се държал гордо, но учението му било опровергано и бил отлъчен от Църквата. Приет и утвърден бил православният Символ на вярата.  В него светите отци формулирали апостолското учение за Божественото достойнство на Второто Лице на Пресветата Троица - Господа Иисуса Христа. Ереста на Арий била разобличена и отхвърлена като заблуда на гордия разум.

Заради това, че благодатните мъже са спасили и извисили истинността на Евангелската вяра, ние днес ги почитаме и възхваляваме, като сме и призвани да им подражаваме, пазейки вярата в Иисуса Христа, предавайки я със слово и пример на хората.

Евангелското повествование ни предава: "Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна. "

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Деянията на светите апостоли /Деян. 20:16-18, 28-36/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Йоан /Ин 17:1-13/.

В рубриката "Съвременна Библия" - вчера в Линкълн Мемориал, Вашингтон се състоя многохиляден "Митинг на здравия разум" (Reason Rally). Инициатори са организацията "Американски атеисти", Асоциацията на американските хуманисти и други антирелигиозни формации. Те празнуваха победи, които извоюваха в попрището на модерното законодателство: ограничаване влиянието на изконната християнската обществена култура, наложените рестрикции върху свободното изявяване на християнски убеждения и най-вече освобождаването и легализирането на гей-културата в САЩ. Популярно лого в тези събития е "Добри без Бог" (Good without God). Идеята е хората да бъдат добри, хуманни, един към друг, без да влагат в добрината си религиозно чувство. Връзката "добро – Бог" (Good-God) e явно призната в психологически план. Изкореняването и е главна грижа на активни хуманисти и добронамерени атеисти. Дали като изкореняваме вярата си не изкореняваме и способността ни да вършим добро? Лесно ли е да вършим добро, когато в това няма смисъл и никаква награда? Ако няма Бог защо да бъда добър? Къде ми е сметката?