С много консерватизъм, много учене, много постоянство. Японците, ако имат нещо в излишък, то е постоянство и дисциплина. Светът на но е много консервативен, След като Но е било под патронажа на самурайската класа, то се е превърнало в церемониално изкуство, и като такова не е имало възможност за импровизации и промени. Какво ние можем да им дадем, е другата крайност - освободеността. Може би истината е някъде по средата.
Това е звук, който е записан от професионални музиканти, В Япония има много хора, които не са докосвали на живо тези инструменти, които използваме в Но. В музикалното образование в училищата в Япония изобщо дори не се споменава японската музика и се набляга предимно на западна музика.
Не трябва да се забравя, че това изкуство се е зародило преди 700 години, и тогава ритъмът на живот на хората е бил съвсем различен. Сега хората са свикнали да гледат сериалите по телевизията, да има много екшън, динамика, докато животът на хората в древността е бил много по-спокоен. Това е един много добър шанс да се поставят на мястото на публиката отпреди 700 години.