Тони Венелинов: "На състезание се отива, за да станеш шампион"

"Баскетболът за мен винаги е бил вторият ми начин на живот. Давал ми е спокойствие, самочувствие, давал ми е всичко. А през тийнейджърските години, които както знаем, са малко турбулентни, мога да кажа, че дори ме е спасявал. Решението да тренирам взех във втори клас. Така се започна", признава Тони.

Доцент доктор Венелинов е възпитаник на видинската баскетболна школа, носител на много отличия и медали с отбора на "Химик", с отборите на училище "Св. Климент Охридски" и видинската природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I", състезател в белгийската пета баскетболна дивизия. 

От спорта е взел едно от любимите си житейски правила- че има само едно почтено съперничество и то е "съперничеството кой е по-добър, кой скача по-високо, кой вкарва повече, кой пази по-добре".

Разказва ми Тони как се е сдобил с прозвището "Лъвът", как е издирвал първия брой на списание "Буба баскетбол" с плакат на Майкъл Джордан- плакат, който после осем години е част от личното пространство на тийнейджъра, студента и научния работник Тони Венелинов; за това как любимите "Майкъл Джордан маратонки" се превръщат в "представителни бални обувки"; как майка му е искала от него да стане доктор... И той станал доктор, но не по медицина, а в друга област на познанието, която също има много важно отношение към човешкото здраве и здравето на природата. А двете- здравето на човека и здравето на природата, са в много силна зависимост.

Върти времето своя чекрък- и става така, че измерванията днес са фактор в професията на Тони. А в личните неща? Там кои са най-важните мерни единици?

"Честността във взаимоотношенията- така се откриват и запазват приятелствата, независимо от турбуленцията на живота. Това, което оставаш след себе си, е другата важна мерна единица- по това, което човек оставя след себе си, се измерва какво е направил със живота си и как се е реализирал. Не говоря за материалните неща. В тях всички правим и правилни, но и грешни избори. Говоря за онова, с което си се вписал в живота на някого. Третата мерна единица са успехите, които човек сам определя като негови личностни постижения. Те са онова, което никой не може да му отнеме", казва ми доц. д-р Тони Венелинов.

"Аз пазя своите спомени, те ме вдъхновяват", признава Тони. И ми споделя кое е неговото специално място във Видин, където от дете се освобождава от натрупаното напрежение, умора, грижи.

"Защото негативните емоционални натрупвания водят до злокачествени изменения", предупреждава химикът и продължава:

"Всеки човек трябва да си има своята тайна пещера, където да се прибира, когато има нужда от презареждане. Тази пещера за мен беше баскетболът. Това са моите суперспомени... Как със съотборниците се събирахме край парното на първия етаж на старата гимназия и анализирахме мачовете от НБА. Всеки имаше мнение..."

А тенисът?

"Започнах да играя тенис след като навърших 30 години. В момента съм съдия по тенис и се занимавам с организирането на състезания от календара на Българската федерация по тенис", отговаря Тони.

Роден във Видин, ученик на видинската природо-математическа гимназия "Екзарх Антим Първи", възпитаник на видинската баскетболна школа, почитател на естествения и прям избор във всяка житейска ситуация, перфекционист в професията, живота, личните неща... И макар днес Тони да е университетски преподавател, за мен- като човек, който го е познавал и обичал когато е бил дете, той си е преди всичко Лъвчето.

В родния Видин го върна един много приятен повод- поканата да връчи дипломите на част от зрелостниците на зеленото училище. Е, господин университетски преподавател, разпозна ли си нещо от атмосферата на твоето училище?

"Аз съм завършил първо Четвъртото, а след това и Математическата. Така че за мен спомените в тази сграда са "две в едно". Познавам всяка класна стая, на всеки един от етажите. Аз съм почнал училище 6-годишен и си спомням дори стаите, в които спяхме на обяд... Имах един преподавател по математика, който беше перфекционист. Когато той чертаеше на дъската чертеж за задача по геометрия, той всъщност го рисуваше. После отиваше до последния чин, за да провери дали добре се вижда от всяко място в класната стая. Тази школовка я прилагам както в работата ми на преподавател, така и в личния си живот. А по химията се запалих в осми клас, благодарение на моя преподавател Георги Иванов. Помня, все едно че беше вчера, какви задачи ни даваше той. Подобни неща се опитвам да правя с моите студенти- като въпроси, като провокация и смятам, че се получава добре", анализира Тони.

Хайде сега да отидем при директора на видинската природо-математическа гимназия Румяна Петрова, за да ни каже как нейният някогашен ученик Тони, беше поканен в качеството му на доцент доктор Венелинов да участва в ритуала по дипломиране на Випуск 2016 на училището.

"Аз обикновено казвам, че няма случайни неща в живота на човека. Нещата някак си се подреждат по своя си логика във времето и пространството. Тони дойде като представител на Университета по архитектура, строителство и геодезия, за да се срещне с наши ученици. Когато се видяхме, ми дойде идеята, след Радослав Николов, който е изпълнителен директор на SAP Labs България, да поканим и Тони, като един доказал се наш възпитаник, да връчи дипломите на отличниците. Срещите с успели наши възпитаници стимулират настоящите ни ученици да вярват в себе си, в мечтите си, в успеха си", казва Румяна Петрова и връща лентата назад, за да ми разкаже любопитни случки от ученическите години на Тони. В разговора ни тя изрежда поне десет имена на възпитаници на Математическата, които не забравят своето училище- срещат се с ученици, помагат с дарения.

"Почувствах се страхотно, когато госпожа Петрова предложи да връча дипломите на отличниците от Випуск 2016 на моето училище. За мен наистина беше чест", казва Тони. Участието му в живота на училището ще продължи, обещали си с директора на ПМГ.

Идва ли си често във Видин, питам.

"Не толкова често, колкото бих искал. Моето място е до Фара. Там се зареждам. Независимо от сезона, с пристигането във Видин първо отивам там. Да видя Дунава. Да поседя. После може три дни да не изляза от къщи, но при Фара не мога да не отида", признава Тони. А аз завъртам калейдоскопа и в още една посока- към един далечен турнир по стрийтбол на някогашния стадион "Юнак"...

"О, как да не го помня! Минавам много често от там. Помня и нощното пътуване и спането при приятели на пода в Студентски град, и мократа настилка- беше валяло и трябваше да чакаме да попият водата от кортовете. Тогава загубихме онзи мач, който не трябваше да губим, за да се класираме за финалната част на турнира. Да, загубихме го с малко, но го загубихме... Ние, българите, сме такава нация в спорта- максималисти. Аз самият никога не съм се примирявал с това да остана втори, трети, или пети... На състезание се отива, за да станеш първи. Ако тръгваш с друга нагласа, по-добре изобщо да не ходиш! Е, ние отидохме, за да станем шампиони. Не успяхме. Нищо. Важното е, че бяхме там. Това беше страхотно изживяване. Беше една мечта. Защото гледахме само по филмите такива работи. А в следващия момент ни се случват на нас! Ние бяхме едни от първите участници в тези турнири, които започнаха тогава да се правят и в България. Беше страхотно. И това няма как да не ми дава поводи за гордост", поема паса Тони. Много още неща си казахме и разказахме с него. Ако искате и вие да сте част от този разговор, чуйте прикачения звуков файл.