Бог се смирява пред нас, нека Му подражаваме

Евангелското четиво ни предава един момент от живота на Господ Иисус Христос, когато Той, сподирян от множество народ, отива в Гадаринската страна, където е пресрещнат от двама души, обладани от демони, които се страхуват от Него и Го молят да не ги закача. Молбата им е изпълнена, но Христос, изцерявайки обладаните, праща демоните в съседното стадо свине, които се издавят в морето. Бързо новината достига до жителите на онези места, които натъжени от случилото се Го молят да си отиде от тях. Днешното поучение е, че Господ е Бог на всичко, на видимото и невидимото, и каквото пожелае прави. Пред Него се покорява всяко нещо. Той лекува нашите немощи и винаги, въпреки нашата греховност, се стреми да е до нас и да ни подкрепя. Ние трябва да Го приемем, да Го допуснем и да кажем: Иисусе, Сине Давидов, помагай ни и ни спаси!

Евангелският разказ ни предава думите на Христос: "И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им. Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Послание на свети апостол Павел до Римляните /Рим. 10:1-10/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Матей /Мт 8:28-9:1/.

В рубриката "Съвременна Библия" - Тереза Мей е новият премиер на Великобритания. Израства в семейството на англикански свещеник. До днес стои в лоното на Църквата, като редовно посещава местното събрание в древната катедрала "Сейнт Адрю", Сонинг. В интервю за BBC Radio 4, тя не крие ролята на християнството във формирането на нейната личност. Да бъдеш личност в този свят винаги е било трудно. Човек се ражда, но личността се изгражда. На Великобритания е нужна личност, а не човек на премиерския стол. В този смисъл на г-жа Мей и предстоят трудни дни. Но какъв е смисълът да бъдем личности, ако за това ще трябва да платим висока цена? Застанали пред Христовия Кръст много хора биха си задали въпроса: ,,За това ли бяха всичките Му думи, битки и дела?“ Любимият християнски химн на Тереза Мей е "Когато гледам чудния Кръст" (When I survey the wondrous Cross). Може би там, в подножието на Христовия Кръст ще проумеем, че не сме родени да бъдем просто хора - родени сме да бъдем личности. В това, да бъдем личности, трябва да има смисъл! Иначе... (Опитайте се да довършите изречението!)