Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Видинският панаир- кич или празник за града

"Панаири- свят отрупан с толкоз хубави, примамливи неща!"

Снимка: Радио ВИДИН

Програмата на тазгодишния Видински панаир предизвика вълна от негативни коментари в социалните мрежи. Панаир или събор се организира в крайдунавския град? Отговорът на този въпрос потърсихме в "Посоките на делника".

Утре, 26 август, започва традиционният видински панаир. Събитие, което в миналото видинчани чакаха с нетърпение. В над 120-годишната му история видинският панаир е претърпял редица промени- както в замисъла, така и в местоположението си. Първоначално се е провеждал в местност близо до Колодрума, след това- в парк "Нора Пизанти", а от 2013 година- в бившата казарма до замъка "Баба Вида", което, между другото, също предизвика полемики.

Духовете тази година разбуни концертната програма за деветте вечери на панаира- видинчани и гостите на града ще имат възможност да видят и чуят само изпълнители от попфолк жанра. Популярност и редица коментари в социалните мрежи доби колаж на официалния плакат на панаира, в който е добавено изречението "Национален фестивал на чалгата и кючека Видин 2016". От Община Видин обясниха, че за програмата тази година ще бъдат похарчени около 60 000 лева, половината от тях са дарение от търговците, които ще ползват площи на панаира, и именно по тяхна воля са определени и изпълнителите.

Христо Иванов, от трупата на видинския куклен театър, потърси Радио ВИДИН, за да изкаже своето мнение за избора на изпълнители:

"В предложената програма най-много ме възмути изборът на гостуващите изпълнители- нищо по-различно от чалга изпълнители. Това ме накара да се разбунтувам срещу случващото се. Като част от трупата на кукления театър във Видин зная, че Общината има финансови затруднения да отпуска средства за изкуство, но когато видях плаката за панаира и се поинтересувах повече- видях цифри, които доста ме озадачиха и ме накараха да реагирам по-остро. На видинския Общински театър не е правен ремонт от доста години, същата е ситуацията в Симфониетата, в Художествената галерия. С театъра гостуваме често в училищата и в детските градини и виждам, че състоянието им е под всякаква критика- тавани текат, подовете са прогизнали, мирише на мухъл, децата спят в стари легла, което е ужасна гледка, защото това е нашето бъдеще. Общината няма пари за ремонти, а се намират средства за хонорари на чалга изпълнители. Идеята за панаир е много хубава, но не по този начин. Хубаво е, когато се прави едно такова събитие, да има разнообразие. С тази програма и с тези изпълнители определено няма да посетя този панаир."

По време на предаването още слушатели изказаха своето мнение чрез ефирния телефон на Радио ВИДИН:

Снимка"Жалко е, че във Видин няма много културни събития и заради това живеещите тук приемат всяко масово събитие като нещо много интересно, защото са зажаднели за промяна в сивото си ежедневие. Но защо панаирът в Старопрестолния ни град трябва да се превръща в чалготека?! Разбирам, че сме българи и имаме предпочитания към балканските ритми, но традиционният видински панаир би следвало да е предназначен за всички видинчани. Сигурна съм, че има достатъчно хора в града, които засвидетелстват своята принадлежност към друг тип музика. Толкова ли не може да се отделят поне 2-3 вечери за по-различна музика от попфолка?!... Аз съм представител на онази "малка част", според думите на кмета, които не предпочитат чалга. Посещавам видинския панаир от повече от 50 години- още когато беше зад сегашната сграда на КАТ. Панаирите не са предназначени за сеири, а за търговия, размяна на стоки, а сега е чист сеир... Изначалната идея на видинския панаир не е да има чалга и кебапчета, а да се презентира българското, да има български стоки, изложения, да се представят местните занаяти, местната музика, местните танци. Защо е тази простащина, заради идващите избори ли?... Това е събитие, което от години се посреща от населението на цяла Северозападна България с хубаво настроение, с очакване да видят нещо ново, да се повеселят, но кметът си гони неговите интереси. Ще ми се градоначалниците да седнат до някой по-възрастен човек, който да им разкаже какво е представлявал традиционният видински панаир в миналото. Тук не живеят само роми, а и хора, които очакват да видят качествени български стоки, да слушат българска музика, да се повеселят. И преди имаше шатри със сръбска музика, но такава простотия, като сега, не е имало никога. На голотии и чалга сме се нагледали, искаме да чуем нещо, което ще ни направи горди, че сме българи!... Двуметровият най-известен чалгаджия на България иска да става президент, а вие се притеснявате, че има чалга във Видин... Аз съм "За" това, че има чалга на панаира. То това вече не е чалга, а попфолк. Миналата събота имаше мотосъбор във Видин, на който пяха две рок групи, но там не видях много видинчани..."

Отношение по темата взе и кметът на Община Видин Огнян Ценков:

Снимка"Видинският панаир- темата, която разбуни много духовете напоследък, ще бъде открит на 26 август, с продължителност 9 дни. Той има цялостна богата културна програма. В него участват Патриотичен клуб "Бдинци", които ще представят още в първия ден от 19 часа изложба на старинни оръжия и автентични военни униформи, след това- концерт на духовия оркестър и концерт на попфолк певицата Глория. В следващите дни ще имаме включени самодейни състави и средновековният фестивал "Бъдинъ". На 28 август е и киноложката изложба на българско овчарско куче. Панаирът ще бъде закрит на 3 септември, когато също ще има концерт на градския духов оркестър и на нашия съгражданин Йордан Йончев-Гъмзата с певица. Удовлетворен съм от настроението, което срещаме сред видинчани. Има много наши съграждани, които живеят в чужбина и ще се приберат специално заради панаира. Очакванията на местния бизнес, хотелиерство, ресторантьорство са за по-високи приходи. Още когато издадох заповедта за участващите търговци, атракциони, увеселителни заведения, заложихме критерий, че при дарения ще ползват известно предимство и ще спазим волята на дарителя. Много повече от 30 000 лева са даренията, но в рамките на 60 000 лева е изготвена цялостната програма, не само вечерната. Изборът на тези попфолк изпълнители е след проведени срещи с дарителите, които са определили някои от изпълнителите. Когато се появи фалшифицираният плакат, че Община Видин провежда чалга фестивал, зададох въпроса кой може да определи какво означава чалга фестивал и защо се обиждат тези творци, които са с авторитет, изградена кариера, достойнство сред обществото. Община Видин и фирмата, която е носител на авторските права на плаката, изготвен за вечерната концертна програма, сме сезирали компетентните органи за изясняване на извършителя на това деяние и впоследствие да се търси отговорност. Искам да поканя всички да присъстват на панира и тогава да си направят изводите."

Попфолк, бирарии, силна музика до среднощ, китайски стоки, казанлъшки понички, дрънкулки, стрелбища и въртележки- това може да се види на традиционния видински панаир днес. А каква е била идеята при създаването му в края на 19 век и през по-голямата част от неговата история?

Снимка"Още античните автори свидетелстват за панаири в селищата по Дунавския лимес през късната античност, което е косвено свидетелство за съществуването на панаир и в тогавашния Видин- древна Бонония. Преки документални данни имаме от 1896 година, когато тук се провежда първата земеделско-скотовъдна изложба. От тогава панаирът започва да се организира ежегодно. По принцип пазарите и панаирите са стара форма на обмен между хората. Още в Османската империя Видин е бил голям търговски център и особено пазарът му е бил изключително голям, с много чаршии, наредени по главната улица след Стамбол капия- имало е говежди пазар, дървен пазар, житен пазар и т.н. Търговските връзки на Видин със земите ни, останали под сръбска власт след освобождението през 1878 година, са станали много ограничени, а преди това Видин е имал тесни контакти с тези селища. Организаторите са смятали, че панаирът ще успее да възстанови тези връзки. Водени от местен патриотизъм са искали да дадат тласък на стопанско-икономическото и културно развитие на Видин. Негов пръв организатор е бил д-р Иван Златарев. Годината е 1896, денят- 28 август- християнският празник Голяма Богородица. През 1909 година Общинският съвет във Видин регламентира продължителността на панаира на 9 дни, но обикновено е траел между 7 и 13 дни. Организирал се е в местността "Тополите" на много живописно място, което е било сухо, проветриво "с приятна прохлада, напоена с аромата на полските цветя и треви". Бил е електрифициран, снабден с железобетонни корита за животните. Сведенията показват, че панаирът се е посещавал от български и чуждестранни изложители на манифактурни, колониални и занаятчийски стоки. Участниците в панаира са ползвали намаление на цените на билетите по железопътния и по речния транспорт. През 1938 година панаирът е обявен за юбилеен по решение на Общината. Целта на организаторите е била чрез преса, чрез радио да популяризират панаира. Издава се специален Общински вестник в памет на учредителите на панаира. Бараките били отдадени предварително на търг. Специално създаденият Организационен комитет е трябвало да отговаря за "бляскавото изнасяне на панаира". Специално избран Квартирен комитет е имал за задача да настани посетителите при облекчени условия. Тогава е уредена и земеделско-скотовъдна изложба, а, за по-голямо удобство и красота, на дюкяните са били направени навеси. Този юбилеен панаир е открит тържествено от кмета на града д-р Бърни Бончев в присъствието на Видинския митрополит, областния директор, висши служители от столицата, видни търговци, граждани. Дейността на видинския панаир е била свързана с политиката на следосвобожденска България, насочена към стопанското въздигане в условията на капиталистическите отношения. Всеки ежегоден панаир във Видин е бил съпътстван от народни веселия, циркове, народни певци, забавления...", разказа историкът Анюта Каменова-Борин, която е автор на научен труд, посветен на пазарите и панаирите във Видин.

Красимир Каменов попита видинчани какви са спомените им за някогашния панаир в крайдунавския град, който се чакаше с нетърпение и привличаше посетители от длъж и шир:

Снимка"Спомените ми са от панаира в "Нора Пизанти", свързани с много емоция, много радост. Спомням си, че винаги на панаира имаше цирк, виенско колело, зоологическа градина, бирарии- една от бирариите беше с нестинари, разбира се- и кебапчетата. До скоро замиришеше ли ми на кебапче, си спомнях панаира. Все още вкъщи имам стоки, закупени от тогавашния панаир- китеници, пътеки, дрехи, имам един шлифер, който вече не нося, но си го пазя и си знам, че ми е от панаира... Имам хубави спомени от стария панаир- бяха по-хубави времена. Панаирът беше точно панаир, предлагаха се много стоки, на по-ниски цени... Имам голяма носталгия към някогашния панаир. Детските ми спомени са, че панаирът беше подготовка за училището- купуваше се всичко необходимо- тетрадки, раници, анцузи. Беше много полезен... Помня още онзи панаир, който беше след Чобан кюприя. За нас, като деца, беше интересно, защото имаше люлки, кончета, синджири, памук, кебапчета. И в парка "Нора Пизанти" също имаше много интересни и полезни неща- всичко, което не можеше да се намери през останалото време. Беше и някак по-спокоен, а на сегашния- отиваш с някакъв страх- да не те ограбят, да не ти направят нещо на колата, страхувам се и да консумирам нещо, което не е опаковано. Преди имаше и нещо като традиция- във всеки двор се коляше кокошка, сварява се напълнена и на панаира, наред с кебапчетата и кюфтетата, се разчупваше и изяждаше..."

Слушатели на Радио ВИДИН писаха и на страницата ни във Фейсбук по повод програмата на тазгодишния панаир. Ето и част от изказванията:

Снимка"Мислех си, че тази гротеска и невъобразима пошлост и мизерия, обагрена с "музика за простолюдие" и ароматизирана с мирис на "долнопробен бардак" вече не я заслужаваме... За съжаление, реалността е следната: или взелите решението продължават да ни мислят за прости люде, или ние всички вкупом, сложно сме си такива... Само като си представя, че всъщност плащам за това... Да, всички в този град плащаме за това...

Това е абсолютна дискриминация спрямо хората, слушащи други стилове музика, някак си не е честно за едни да има, а пък за други- не!!! Ама, ако не е селяния и чалгия до шия, няма да им вървят кебапчетата и бирата...

Едно събитие, на което няма да присъствам.

Направо си е цирк цялата тази програма! Възможно ли е, се питам!? Чака рака, кебапчета и ланци... Отвратена съм!!! Как пък не се намериха по-приятни изпълнители!

 Панаир-не. Селски сбор е това от как го възродиха!

Всички ние помним панаира на старото му място, с голямото виенско колело в дъното. Помним обаче и помпите на "Вида", помним палатите с мебелите, земеделската техника и какво ли още не. Сега панаир ли е? Панаир на какво е?

Тази дума някак си не ми се връзва на фона на сергийките с понички, захарен памук и китайските играчки. По-скоро е събор (сбор) - да идеш да хапнеш кебапчета, да пийнеш бира (не че това го няма на пазара всеки ден, без неделя) и някой там на сцената да се прави, че пее. Похарчените пари разбрахме колко са, а след края на събитието ще узнаем ли колко са спечелените, за да теглим чертата?"

Повече по темата- в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Скорошното ни влизане в еврозоната е напълно реално и постижимо

Ставаме ли бавно, но сигурно, пълноправни, равнопоставени и интегрирани европейци? След приемането ни и в сухопътния Шенген, трябва ли следващата ни цел да бъде еврозоната? По темата в "Посоките на делника" разговаряме с икономиста Румен Гълъбинов. "България и Румъния дълго време понасяха негативи, преки и косвени загуби, както и пропуснати..

публикувано на 17.12.24 в 13:25

Росица Кирова: Шенген ще се отрази положително на Видин

България и Румъния стават пълноправни членове на Шенгенското пространство на свободно движение на хора и стоки, след от 1 януари 2025 г. От този момент българите ще могат да пътуват напълно свободно през българо-гръцката граница. В рамките на 6 месеца ще се запази граничният контрол между България и Румъния, но той ще бъде много по-облекчен...

публикувано на 17.12.24 в 11:29

Съобразени ли са специалностите в образованието с нуждите на пазара на труда

На кръгла маса за образованието и пазара на труда бяха идентифицирани основни проблеми в сферата на образованието. Сред тях са: нисък дял на учениците, завършващи средно образование - около 50%; несъответствие между образованието и нуждите на пазара на труда; нужда от популяризиране на професионалното образование; остарели методи на..

публикувано на 16.12.24 в 15:32

Хората на Хубавене - всички заедно в труд и празник

Екипът на Радио ВИДИН гостува на село Хубавене, община Роман. Местните не помнят откъде се е появило днешното име, но смятат, че идва от факта, че в него живеят добри, работни и хубави хора.  До селото ни отвежда нов, асфалтиран път. В центъра ни посреща кокетно малко площадче, тук е и паметникът на загиналите във войните 1912-1913, 1915-..

публикувано на 13.12.24 в 12:00
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Стабилно редовно управление ще има, когато се появи нов субект

Започнаха срещите на държавния глава с партиите преди връчването на първия мандат за кабинет.  Лидерът на най-голямата парламентарна група Бойко Борисов предложи правителство на ГЕРБ, оглавено от него, в което да участват още ПП-ДБ, БСП и ИТН.  Първата политическа сила е готова да получи папката идната седмица.  Част от втората парламентарна..

публикувано на 12.12.24 в 10:00

Крие ли рискове новият проектобюджет?

От Министерството на финансите официално публикуваха разчетите на Бюджет 2025. Изчислено е приходите да бъдат под 93 млрд. лева при разходи, гонещи 99 млрд. Според този последен проект дупката в бюджета ще бъде около 6,5 млрд. лв. Това означава, че успяваме да задържим в рамките 3% дефицит, който е нужен за приемане в еврозоната. Освен това се..

публикувано на 11.12.24 в 10:45
Андрей Вълчев, народен представител от БСП-Обединена левица

Андрей Вълчев: Надявам се страстите да утихнат и политиците да проявят държавническо поведение

След 26 дни безплодни опити и 10 гласувания Народното събрание най-накрая успя да си избере председател - експертът по конституционно право и преподавател в Софийския университет доц. Наталия Киселова, която влезе в парламента като част от гражданската квота на БСП-Обединена левица. Този акт "отпуши" процедурата за съставяне на правителство и днес..

публикувано на 10.12.24 в 13:32