Примерът на Господ Иисус Христос ни е нужен днес

Евангелското четиво днес ни казва:

"Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата. Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци. И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Второто послание на свети апостол Павел до Коринтяни /2 Кор. 1:21-2:4/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Лука /Лк 5:1-11/.

В рубриката "Съвременна Библия" - "Ние преживяваме с това, което взимаме, но живеем с това, което даваме." Тези думи принадлежат на Уинстън Чърчил. Ако животът се измерва с това, което отдаваме, то ние българите определено не живеем. Ние просто преживяваме! Да "взимаш" винаги е било наш приоритет. Има хора, които могат да "взимат" съвършено - милиардите на "Корпоративна търговска банка АД", милиардите на АЕЦ "Белене", проектът "Цанков камък" и т.н. Примери в историята ни много. Но в историята ни се съдържа и другия пример. В кампанията около честването на 200-годишнината от рождението на Антим Първи - екзарх Български си спомнихме за човек, който е "давал". Според Чърчил хората, които "дават" живеят, другите - само преживяват. Всеки човек е изправен пред избора да живее или да преживее живота си. Изкушението да преживеем някак живота си е голямо. Дали светът в който живеем е окаян поради факта, че твърде много хора се поддават на това изкушение?