Театрални спомени от село Василовци

Цеца Николаева: "Още помня текстове и песни от наши постановки"

Снимка от пиесата Борислав- сезон 1956/1957 г.

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Почти всеки в монтанското село Василовци май е роден артист. За това говорят многобройните успехи на тетаралната трупа през годините. Още през далечната 1897 година на 5 януари под ръководството на учителя Димитър Вълнев е представена комедията "Чорбаджията", а на 29 март същата година и драмата на Иван Вазов "Руска". През 1898 година се основава и читалище "Събуждане", към него през годините е имало 3 театрални трупи- едната била на гимназистите от Лом, когато са се връщали за ваканцията и идвали с готова постановка; втората- на местните учители; третата - на по-големите ученици. Връх в това самодейно изкуство било представянето на "Свекърва" на сцената на Народния театър в София.

Театралната трупа на село Василовци участва във всички фестивали на национално ниво и носи многобройни награди. Гордост за колектива са няколкото лауреатски звания от републикански фестивали, както и неколкократните носители на златни и сребърни медали любители- актьори Димитър Митов, Илия Цибрански, Кольо Младенов, Димитринка Сотирова, Славка Младенова, Величка Каменова, Живко Миленов и др. Театърът работи с професионални режисьори, гостуващи от София, между които и Георги Стаматов, на сцената му гастролират големите ни артисти Стефан Гецов и Йордан Maтeв.

Цеца Николаева, на 83 години, гостува в "Думата имат старейшините", за да ни разкаже за славните времена, в които за Василовския театър се е говорело в цяла България. Пенсионираната учителка също е била част от театралната трупа на селото:

"Някога, когато бях дете, се правеха вечеринки. Изиграе се пиесата, след което се дръпнат столовете и младите започват да танцуват. С идването на Цибрански вечеринките отпаднаха и остана само тетаъра. Илия Цибрански много допринесе за театъра, но благодарение на хората около него... Когато бях ученичка, работехме без режисьор, но всички имаха някакъв усет и се справяха."

От магията на театъра е завладяна и Величка Каменова- снаха във Василовци, също учителка по онова време, оставила следа в театралния живот на селото. Сред запомнящите се нейни роли са тези на Тамара в "Борислав" и Мария в "Иванко". Тя признава, че театърът си остава нейната голяма любов:

"Ако можеше тази сграда да говори! Аз тук съм била фурия. Тук съм водила сина си, когато бе на 3-4 месеца, за да го накърмя и после свекърва ми да го вземе. Много щастлива съм била тук... Илия Цибрански бе много предан на театъра. Той контактуваше с големи артисти и ги водеше тук да участват в представления. Много хубави постановки сме имали."

Величка Каменова и Цеца Николаева са само част от местната интелигенция във Василовци, обхваната от театралната треска. И двете учителки, и двете участвали в многобройните пиеси, играни на сцената на местното читалище, заедно с професионални режисьори от столицата, между които и Георги Стаматов, както и с големите ни артисти Стефан Гецов и Йордан Maтeв. Един от театралните деятели в село Василовци, Живко Миленов, е бил и професионален артист в София. Той е оставил дълбока следа в сърцата на всички, които са работили с него, спомня си Цеца Николаева:

"Чичо Живко ни събираше тук на репетиция, а той знаеше всички реплики наизуст. Зареждаше ни с енергия."

Заедно с чичо Живко, както го нарича Цеца Николаева, са ходили чак в София, в дома на Стефан Гецов, за да му се оплачат за това, че с постановката "Прокурорът" са класирани като окръжен първенец, но не са допуснати за следващите кръгове.

Оперетното изкуство също не е било чуждо на любителите-актьори от село Василовци. Оркестърът е бил организиран от работещия по това време в село Василовци Жак Аладжем, баща на прочутия композитор и музикант Морис Аладжем. Цеца Николаева все още помни песните които са изпълнявали в една от оперетите:

"Още помня песните от оперетата. С една от тях кандидатствах в Шеста девическа гимназия в София. Всичките песни ги знам и докато съм жива ще ги помня."

Магията на театъра владее сърцата на василовчани и до днес. Само преди дни, на 30 септември, василовчани се насладиха на комедията "Лъжла" или "Как да задържиш мъжа си". "Публиката във Василовци винаги изпълва целия салон на читалището и следи с интерес спектакъла, без да шуми. Нещо, което на други места не се случва" - признаха наскоро от монтанския театър. Затова и село Василовци е една от постоянните им спирки.

Архивните снимки, както и фактологията за театралното дело в село Василовци, са от книгата на Милан Миланов "Василовци сред Поломието", издадена от "Берковското родолюбиво общество" през 2015 година.