Господ сее в нашите сърца, затова нека създадем себе си добра и плодовита почва

Освен поредната неделя, ние днес почитаме и паметта на светите Отци от VII Вселенски събор. Тези свети отци утвърдиха вярата и дадоха истински насоки със своето учение към спазване на Христовите заповеди за спасение и вечен живот на Христовото паство.

Евангелското четиво днес ни казва:

"Излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча? Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират. Тая притча значи: семето е словото Божие; а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!"

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Тит /Тит 3:8-15/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Лука /Лк 8:5-15/.

В рубриката "Съвременна Библия" - сигурно сте чули изразът "житейски път". В израза е заложена идеята, че животът е път.  Защо точно път? Според мен, защото геометрично пътят представлява линия и ние си представяме животът точно като линия. Ако начертаете линия ще откриете, че неизбежно ще стартирате чертежа от единия край, който определяме като точка "А", за да стигнете краялинията – точка "Б". Всичко, което правим през живота ни е да полагаме точки по линията на живота. Точка "А1" - училище, "А2" - диплома, "А3" - брак, "А4" - деца... Всеки от нас поставя и номерира в линейната си житейска структура своите точки "А". Но какво да правим с тази точка "Б"? Християнството ни открива Бог, който слиза в човешката ни житейска линия "А" - "Б". Защо ли го прави?