Така да живеем на земята, та като умрем да не умрем, а да живеем

"Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му. Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават. А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Второто послание на свети апостол Павел до Коринтяни /2 Кор. 11:31-12:9/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Лука /Лк 16:19-31/.

В рубриката "Съвременна Библия" - изразът "християнска вяра" не е синоним на израза "християнска култура" или "християнска религия". Култура и религия може да има и без вяра. Ето някои съвременни примери! Оказва се, че можем да практикуваме църква и без вяра. Пример - Швеция. Може да имаме практикуващ свещеник без вяра. Пример - Грета Воспер. Може да имаме практикуващо мирянство без вяра. Пример – "Уест Хил чърч", Торонто. Но как да практикуваме вяра, когато нямаме никаква вяра? Ако нямам вяра в Бога и словото Му, какво общо има между мен и Христос? Неверието има място в света, но няма място в църквата. Застанал над Йерусалим, Исус плачеше не за невярващите в света. Исус плачеше за невярващите, които на тълпи отиваха в Храма Господен! Мисля, че сълзите на Исус продължават да капят и днес!