Нека протегнем ръка и се докоснем до Спасителя – Източника на вечния живот!

"И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението й престана. И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене? Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала. А Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром! Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде. А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла. А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани! И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде. И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Галатяни /Гал. 1:11-19/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Лука /Лк 8:41-56/.

В рубриката "Съвременна Библия" - "Вие сте положили цялата си вяра в парите и свободата си. Ние нямаме нито пари, нито свобода. Имаме само Исус. Така разбрахме, че Той е достатъчен!" Северна Корея е далечна и неразбираема страна. Такива са и думите на тези севернокорейски християни. Християните в Северна Корея имат опитност, която ние нямаме. Бог ги е оголил от надежда в настоящото творение. Те са ограбени, гонени, затваряни, измъчвани и убивани заради убеждението им, че Исус Христос е Господ. От другата страна на планетата ни живее постмодерният цивилизован човек. Той няма нужда от Исус, а от пари и свобода. С тях ще строи своя добър земен живот. Сред мъките и страданията в земния си живот, севернокорейските християни открили, че всичко от което имат нужда не са нещата на творението. Стигнали до убеждението, че човекът има нужда да познава Твореца на творението. Хайде да ги срещнем по средата! Хората, за които творението е всичко и хората, за които Творецът е всичко! На тази среща, волю-неволю, присъствате и вие - било с наличието или липсата на мнение и убеждение по въпроса. Повече от творението или повече от Твореца имаме нужда?