Радиоенциклопедия „Първите в следосвобожденска България – опитомяване на стихиите“. Епизод четири: „Земя“

Цикълът „Първите в следосвобожденска България – опитомяване на стихиите“, разказва за значими личности в следосвобожденска България, поставили началото на професия или въвели някоя от науките в страната ни, или създали нещо за първи път у нас. Търсихме и представяме историите на забравени във времето „първи“ или такива, за които се знае малко. В същото време те са хора, със специфични професии, оставили следи в историята ни. Във всеки епизод се разгръщат историите на двама човека, „овладели“ по различен начин една от стихиите, заедно с приноса им за България.
В четирите епизода, е въведен и втори разказвач – философ. Той разсъждава какво са стихиите в цялост и една по една. Обсъжда с автора какво е: да си пръв в нещо. Изгражда асоциативни връзки между разказа и различните понятия, „изскочили“ от детайлите на историите. Какво е мечта, мечтател, създател, страх, укротяване, въздух, земя, вода, огън? Тази философска линия се оплита между историите, води ги или ги поставя в различен контекст – понякога ги подкрепя, а понякога ги опровергава, без да се възхищава или гневи.
Оставихме Земята като последен епизод, тъй като тя сякаш ни е най-близка, защото ни приютява, храни, щедро подарява кътчетата, които често ни убягват. В епизод четири „Земя“, поглеждаме към върховете и дълбините ѝ, и разказваме за първите геолози на България, както и за първия български алпинист. Доц. Филип Мачев, декан на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ разказва за първата геоложка карта с „цветове от цялата палитра“, изработена от проф. Георги Златарски, както за и неговата уникална колекция от микроскопски препарати, които се пазят и до днес. Каква наука е геологията? Какви хора са геолозите, как изглеждат под микроскоп скалите и кристалите и защо ги сравняват с леда? И някъде там, търсейки приликите между плътността на Земята с „пространствената симетрия на кристала“, достигнахме до леда, обгръщащ върховете на планините. За да намерим историята на един лекар, хирург – Параскев Стоянов, който преди да стане първия професор по медицина у нас, с момчешка мечтателност и мъжки дух успява да бъде „родоначалник на алпинизма в България“ по думите на доц. Сандьо Бешев, изследовател на алпинизма в България. Какво е да „изкачиш заледен четири-хилядник с обувки, които приличат на цървули и шапка за слънце на главата“ и защо „планината не може да бъде опитомена“? Как и от кого е посрещнат Параскев Стоянов в България, след изкачването и как го описва в първото българско ръководство по алпинизъм, което създава?

На фона на динамичните, изпълнени с обрати истории, философът Евгени Митев ни въвежда в един паралелен, бавен свят на съзидание, спокойствие и размисъл за това какво са стихиите. Далеч от стихиите, частично откъснати от мястото на действието, диалогът ни с философията в този епизод достигна до въпроси: защо за стихиите е „хубаво да се говори бавно“? Какво е Земята и как тя „мълчи“ докато я „очертаваме“. Какво са хармонията и кръговрата, какво са дърветата, освен „домове на птиците“? И още: за „плътността“ и „децата на стихиите“, за респекта и смирението, за Земята, която „е хубаво, че имаме“.
С историческа стойност е и част от музиката в епизода. Пиесите на китара „Романс за моята мила“ и „Валс за младостта“ са композирани, изпълнени и записани малко преди началото на Първата световна война в Англия от военния пилот Радул Милов.