Татяна Иванова от Испания: "Най-голямата ми гордост в живота е, че всичко постигнахме с честен труд"

"Със съпруга ми останахме без работа в Дражинци и се наложи да заминем за Испания. Първо бяхме във Валенсия, където ни бе много трудно- не знаехме езика, не познавахме и никой, който би могъл да ни помогне в беда. След това се установихме в Андалусия, в едно село- Лусена дел Пуерто, провинция Уелва. Там мъжът ми започна работа като берач на ягоди и постепенно започнахме да си устройваме живота. Въпреки това ни беше много трудно- три месеца сме спали по улиците, като същевременно се грижехме и за дъщеря ни. Десет години бяхме на квартира, докато през 2012 година си купихме и собствена къща. Кръстихме дъщеря си в католическата църква в селото, защото не можеше да почне нормално училище- имаше опасност да бъде отхвърлена от съучениците й... Кръщенето отпразнувахме в ресторант, където се събраха повече от 200 души испанци. От нашите роднини не присъстваше никой, защото заради кризата никой не можеше да си позволи да дойде тук само заради едно ядене и пиене...

В Испания сме сами и без роднини, но никога не се чувстваме самотни, защото тук има много хора, които ни уважават. С авторитет сме в селото, а и ние уважаваме останалите. Дъщеря ни се казва Кристина. Първоначално учеше в селото, след което бе приета в университета в Уелва специалност "Фармация". Сега е първа година и ако продължава все така, надяваме се всичко да е наред с ученето. Това е една от мечтите ни, която още не сме постигнали, но се надяваме да я осъществим...Винаги сме я възпитавали, че тя сама гради бъдещето си...

Аз също се наложи да уча тук две години, за да си изкарам образование за социален работник и сега си работя по специалността, мъжът ми продължава да работи на полето сутрин, а следобед зарежда един магазин. Не казвам, че не ни липсва България- където и да си, каквото и да имаш, България винаги е в сърцето ти...Дори на Нова година, ние я посрещаме първо за България. Да не говорим че тръпката тук не е същата- това да чуеш президента и българския химн, не може да се сравни с нищо... В чужбина дори и да имаш всичко, ти си оставаш чужденец. Днес вече напълно съм наясно със смисъла на тази дума. Докато живеех в България това не ми правеше впечатление, но тук вече знам, че колкото и добре да живееш в чужбина, ти си оставаш чужд човек- камъкът наистина си тежи на мястото...

Радвам се на успехите ни и на това, което сме постигнали- имам много добър съпруг и чудесно дете, живеем добре, но кътчето в България никога няма да забравим...Живеем добре и се стараем да не изоставаме, но не сме крайни, защото всичко, което сме постигнали, е с честен труд. Това именно е голямата ми гордост. Били сме на улицата, яли сме от кофите,  но никога, ама никога- не сме излъгали, не сме откраднали, нито сме мислели да спечелим пари по нечестен начин. Всичко е с труд и чест- това е най-голямата ми гордост..."