115 години от убийството на Васил Кънчов

Днес се навършиха 115 години от убийството на големия врачанин Васил Кънчов. На 6 февруари 1902 г., към 15 часа в кабинета на тогавашния министър на народното просвещение нахлува бившия учител Тома Каранджулов, който застрелва министъра на бюрото му. След това Каранджулов, който е от Прилеп и е уволнен поради непригодност да учи децата, слага край и на собствения си живот.

Във Враца има средно училище, чийто патрон е Васил Кънчов, а на площад "Руски" в града има паметник на видния общественик. Монументът е дело на скуптора Цено Ценов.

Васил Кънчов е роден на 26 юли 1862 година във Враца в семейството на бъчвар. След като завършва четирикласното училище в родния си град, през 1880 година заминава със стипендия от общината да учи в Ломската гимназия. През 1884 година завършва с отличие и през следващата учебна година е главен учител на врачанското четирикласно училище.

През 1885 година Кънчов получава държавна стипендия и заминава да учи химия в Харков, където се запознава с Марин Дринов, но малко по-късно прекъсва образованието си, за да участва като доброволец в Сръбско-българската война. След войната учи химическа технология – три семестъра в Мюнхен и два в Щутгарт. В началото на 1888 година се разболява от ревматизъм и заминава на лечение в Тиролските Алпи, но губи стипендията си и трябва да се върне в България, без да се е дипломирал.

След като няколко месеца е учител в железарското училище в София, Васил Кънчов заминава за Солун, който по това време е още под османско управление. От септември 1888 година той е учител по химия в Солунската българска мъжка гимназия, през 1891 година става директор на българските училища в Серско, а през 1892-1893 година е директор на Солунската гимназия. В Солун се жени за Христина Балтаджиева, учителка в Солунската девическа гимназия.

През този период Българската екзархия развива активна дейност в Македония, основавайки множество нови училища в цялата област. Кънчов често пътува в различни части на Македония, събирайки етнографски, исторически и географски сведения за посещаваните места. Работата му е забелязана от екзарх Йосиф, който през март 1894 година го назначава за главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония, за да му създаде по-добри условия да продължи проучванията си. Докато изпълнява тази длъжност, през юни 1897 година в Цариград е направен неуспешен опит за убийството му, вероятно организиран от полицията.

Пътуванията на Кънчов му позволяват да изработи първата цялостна българска статистика на населението в областта Македония – "Македония. Етнография и статистика".

През ноември 1897 година Васил Кънчов напуска поста си в Екзархията с намерението да продължи работата си в България. Прибирайки се в страната през Сърбия, той е задържан за кратко в Ристовац, където полицията се опитва да намери у него компрометиращи материали, с които да го злепостави пред османските власти.

След кратък престой във Враца, от 1898 година Кънчов се установява окончателно в София, където живее на улица "Неофит Рилски" №80. От 1898 е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките, като през периода 1898-1901 г. е деловодител и секретар на Историко-филологическия клон към него. През 1899 и 1901 година е избиран за народен представител от Враца като кандидат на Прогресивнолибералната партия, а през 1901 година става и подпредседател на Народното събрание. В началото на 1902 година става министър на народното просвещение в правителството на Стоян Данев.