Трета неделя на Великия пост – Кръстопоклонна

Чрез припомняне кръстните страдания на Господ Иисус Христос по средата на поста, Църквата иска да подсили верните в подвига на поста, тъй като почитта, отдавана на светия Кръст се предава на Самия Господ Иисус. Дървото на живота бе посред рая. Адам съгреши в средата на деня, затова и в средата на Великия пост се издига Кръста - дървото на спасението. Когато тръгнем по нагорен път, бързаме да достигнем до някое сенчесто дърво; да се подслоним, да отдъхнем под него и така, с подновени сили да продължим да се изкачваме нагоре. Тъй и през Великия пост Църквата издига св. Кръст, дървото на живота, и укрепени във вярата за спасението, дошло чрез него, да съберем сили в подвига на поста.

Светият кръст дава сила в подвига на спасението. Някога той е бил оръдие на най-позорно и жестоко наказание. Но след като се освети със страданията на Христа Господа, той стана мощна благодатна сила срещу злото и греха, чест и слава за вярващите. "Кръстът е пазител на цялата вселена, кръстът е красота на Църквата, кръстът е сила на царете, кръстът е твърдиня на верните, кръстът е на ангелите слава, а за демоните - язва" - пее Църквата всяка сряда и петък.

Така св. Кръст се показва "слава на ангелите, а на демоните - язва".

Евангелският текст ни учи: "И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели. И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Евреите /Евр. 4:13-5:6/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Марк /Мк. 8:34-9:1/.

В рубриката "Съвременна Библия" - имаме пари, имаме закони, но няма... добродетел. Така се ражда недобродетелната българска икономика, която ни прави най-ниско платената работна ръка в Европа. Ражда се и недобродетелното ни законодателство, което защитава банкови, фармацевтични, петролни, партийни и всякакви видове лобита. Тъжно, но е време да разберем, че пари, закони, регулации и правила не могат да заемат уникалното място на човешката добродетел в човешкото общество. Ако не вярвате, чуйте историята на Чарлз "Чък" Колсън. Чък Колсън влиза в затвора, като един от главните обвиняеми в аферата "Уотъргейт". Той знае, че парите и законите могат да бъдат в ръцете на недобродетелни хора, защото самият той е бил един от тях. Като политически съветник на президента Никсън, Чък си позволява агресивно да манипулира, подслушва и компрометира хора от опозицията. В Америка (надяваме се някой ден и в България) за това се влиза в затвора. В затвора Чък Колсън среща Бога. Бог може да променя недобродетелни хора. В останалата част от живота си, Чък Колсън служи за пример как живее променения от Бога човек. Той основава християнски мисии, с които достига Америка, американския сенат, конгресмени и дори президенти. Основава и мисията Prison Fellowship, чрез която Исус влиза в живота на милиони затворници по целия свят. Добродетелта съдържа изцелителна сила. Кой от нас не се нуждае от изцеление?