За да не угасва българското огънче в сърцето

"Аз съм от основаването на ансамбъла. Още пазя писмото, с което ни извика Любен Бондоков- първият ръководител на ансамбъла. Бях одобрена! Бях щастлива! В ансамбъла изкарах близо 20 години- като солистка и като хористка. Нося песента в сърцето си от дете. Ансамбълът ми даде много. На мен, на нас, на Видин, на България, на Европа. Помня как се вълнувахме, когато трябваше да представяме нашата страна в Закопане, Полша. Дойдохме си с най-високото отличие на фестивала. В ансамбъла се запознах с моя съпруг, омъжих се, децата ни растяха зад кулисите. Защото ние не бяхме професионалисти. Три пъти в седмицата след работа репетирахме. Тогава излизахме по 80 човека на сцената! Отговорността беше голяма- ти представяш града, страната си! Много се вълнувам и сега на всеки концерт на ансамбъла", разказва развълнувана и разплакана Цанка Николова.

"Специално за да участвам в юбилейния концерт си дойдох от Англия. В ансамбъл "Дунав" съм от седем години. Нямаше как да не бъда на този важен празник с моето голямо творческо семейство. От дете танцувам. Първо при Цветан Лозанов в читалище "Цвят". Той за мен завинаги ще си остане "Шефът"! А после при Генчо Генчев и Наталия Кирилова в ансамбъл "Дунав". И сега отново с Генчо Генчев! Щастлиса съм, че бях част от този спектакъл! И в Англия танцувам. В голям ансамбъл.  Български танци. Защото сърцето ми е българско", категорична е Лора Русинова.

"Дойдох си от Обединените арабски емирства за да видя юбилейния концерт на ансамбъл "Дунав". И да честитя на моите учителки по народно пеене Елена Попова-Ницова и Живка Свиленова. Аз съм завършила народно пеене във видинското училище по изкуствата "Св. Св. Кирил и Методий". Българската общност в Дубай си имаме фолклорен клуб "Здравец". Танцуваме и пеем български фолклор. Последните ни разработки са северняшки танц и песен по мой текст, който е с малко носталгично звучене. Но танцът е много весел! Щастлива съм, че вече ни припознават сред общността в Дубай и може да се каже, че имаме своя самостоятелна концертна дейност. За мен беше огромно удоволствие да видя на сцената моите учителки и момичетата, които завършиха след мен- Николета Валентинова и Лора Асенова", споделя радостта си Надя Шишенска.

"Ансамбълът е на 45, на толкова съм и аз. Пея в него от 22 години. Много е хубаво от Странджа да се пренесеш край Дунава, да запееш северняшки песни и да се докоснеш до такива певци като Любен Захариев и Кайчо Каменов. Да се учиш от тях. Да предадеш на своите ученици тази любов и знание. Голямо щастие е за мен да пея на една сцена, в един ансамбъл с моята ученичка Лора Асенова. Това е най-големият подарък за един преподавател", признава Живка Сливенова, певица в ансамбъла.

"Прекрасно се чувствах на сцената. Представихме шарени неща от почти цяла България- имаше и Северняшко, и Пиринско, и Тракийско, и Шопско... В ансамбъла съм от десетина години. Песента винаги те спасява, когато ти е некомфортно, тъжно, трудно по някаква причина. Песента те зарежда. Щастлива съм, че мои ученици по народно пеене бяха на концерта. Значи огънчето, което съм запалила в тях, гори. Живо е", добавя и Елена Попова-Ницова, певица в ансамбъла.

"Празничният концерт бе моят дебют в ансамбъл "Дунав". Чувствам се страхотно", признава Димитър Карчев, родом от Казанлък, който е най-новото попълнение при танцьорите.

"Вече 23 години съм в ансамбъла. Радвам се, че имаме нови танцьори. Митко много лесно се вписа. Има ли човек голямо сърце, обича ли фолклора, няма как да не се впише. Това си пожелавам на мен, на моите колеги, на ансамбъла- повече млади хора, които да горят в нашата професия", заръчва Трофим Андреев.

"Обединява ни в едно семейство любовта към българското народно изкуство", лаконична е Николета Валентинова, най-новото попълнение при певиците в ансамбъл "Дунав".

"Концертът беше уникален. Публиката беше на крака. Всички си поплакахме. Вълнението ни е голямо- ние продължаваме да живеем с нашия ансамбъл, въпреки че отдавна сме извън сцената", споделя Веска Илиева, певица от хора от първите години на ансамбъла.

"От 1971 до 1991 година бях в ансамбъла. Обичта към народното творчество ни събра. Беше много хубаво. Емоциите и сега са много силни. И продължаваме на всеки концерт да се чувстваме млади. Благодарна съм на Генчо Генчев за това", усмихва се през сълзи Петрана Живкова.

Ансамбъл "Дунав" стана на 45 години. Две дългосвирещи грамофонни плочи, диск, видео касета, 10 филма за БНТ, десетки записи за БНР бележат пътя на ансамбъла, създаден през 1971 година с цел издирване, съхранение и популяризиране на българския фолклор. Сред най-ценните отличия, получени през годините, са Голямата награда "Златната брадва" от Международния фолклорен фестивал в Закопане (Полша), Голямата награда на фестивала в Турну Северин (Румъния) и лауреатските звания от фестивали в Охрид (Република Македония) и Нови Сад (Сърбия). С голям успех съставът е гостувал в: Австрия, Германия, Турция, Египет, Италия, Македония, Полша, Румъния, Чехия, Унгария, Украйна, Испания, Босна и Херцеговина, Нидерландия. С много любов и професионализъм ансамбъл "Дунав" представя своето изкуство пред публика в страната и чужбина. Така бе и в празничния концерт, посветен на рождения ден. Дългогодишен ръководител на ансамбъла е Генчо Генчев- композитор и диригент.

"От 1 октомври 1975 година съм свързан с ансамбъл "Дунав". Концертът по повод 45 години от създаването му беше важен и за мен, и за целия колектив. Удовлетворен съм, че публиката ни усети, беше с нас, аплодира ни. Значи сме си свършили работата.  Ние имаме много танци. Подбрах репертоар от различни фолклорни зони. Мисля, че това бе печеливш избор. Представихме и един нов танц- "Среща край реката", който много се хареса от зрителите. Видяхте как емоцията от сцената се предаде в залата. Ето това ми беше целта. Да, не е лесно. Ние сме в силно намален състав. Налага се да се правят промени. Ние сме екип. Това е най-важното. Желая на всички музиканти, танцьори, певци да са здрави. Да обичат работата си и да се отнасят с уважение към нея", така завърши нашия разговор Генчо Генчев. С натежалите от пот и умора костюми на рамо, сегашните момчета и момичета от неговото голямо семейство бързо се пръснаха- всички към своя дом, за да се приготвят още същата нощ за следващото си участие- в Будапеща, Унгария, за да отпразнуват с нашите сънародници от българската общност там празника на българските букви.