Парламентът прие на първо четене промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С тях се предвижда поетапно намаляване на разплащанията в брой, които в момента са до 10 хиляди лева. Първоначално те ще бъдат ограничени до 5 хиляди лева, а до две години – до хиляда.
Засилва се контролът и върху акцизните стоки като мярка за ограничаване на сивата икономика. В законопроекта има и текстове, с които да се усложни продаването на предприятия и фирми с данъчни задължения, които носят големи липси на бюджета.
В рамките на дебата Георги Търновалийски заяви, че БСП няма да подкрепи промените, тъй като те са направени в грубо потъпкване на Закона за нормативните актове: Предлага се рестрикция, с която разплащанията в брой да бъдат ограничени за две години до 1000 лева. Няма такава практика в Европа. Това няма да подпомогне и няма да ограничи сивата икономика и всички ние добре го знаем.
По думите на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова, от БСП са наясно, че промените в закона са нужни, но си търсят причини да не ги подкрепят:
Против сме и срещу ограничаването на плащания в брой, която е една от възможностите за генериране на сива икономика и Вие много добре го знаете, защото сте били данъчен служител, заместник-министър на финансите и наистина Ви съжалявам, защото съм убедена, че Вие не мислите така по тези въпроси, но сте принуден пред тази зала да търсите обосновка за отрицателния си вот.
Емил Димитров от "Обединени патриоти" предложи да има контрол от страна на Националната агенция за приходите на всички акцизни стоки:
Самата идея на вносителите на законопроекта за борба със сивия сектор по отношение на превоза и разпространението на подобни стоки е добра, но не е изчистена докрай, не е ясна. Превозните средства включват над 3 тона, а тези под 3 тона също за вас маловажни ли са, маломерни ли са? 3 тона акцизни стоки са сериозна сума, сериозен риск за бюджета.
Депутатите приеха промени в Административно-процесуалния кодекс, с които се въвежда принципът на мълчаливото съгласие. В момента действа мълчаливият отказ и това създава много проблеми на инвеститорите в комуникацията им с администрацията. С друга промяна се увеличават почти дойно съдебните такси за обжалване на административни актове, електронно връчване на призовки, книжа и съобщения.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов аргументира промените така:
Разходоопределяща ли е таксата от 15 лева за жалба? Покрива ли листата, тонерът, консумативите, та и пощенските разходи, без да броим работата на хората в цялото едно производство или 45 лева, когато е юридическо лице? Покриват ли тези 45 лева понякога три заседания, понякога на петчленен състав? Аз не мисля, че трудът и стойностите в България са чак толкова ниски.
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно