Казанлъшка роза на връвска земя- има го и това

"Земята, която ни храни" гостува на Мая Петкова- експериментатор, търсач на усещания или просто човек, който обича да обича работата си. Тя е родом от Троян, известно време работи в държавна администрация в София и случайно или не, преди няколко години намира себе си в село Връв, където прави това, което й харесва.

Съдбата я довежда на брега на Дунав, където поема земеделска фирма "Екостопанство-Дунав". Няма земеделско образование, но това не я спира, защото определя себе си като човек, който иска да постигне и невъзможното...

Конкретният повод, по който се срещнахме- край на розобера във Връв. Да, розобер! Това е новото предизвикателство, пред което се е изправила- около 14 декара казанлъшка роза, засадена на връвска земя:

"Дойдох във Връв, когато реших, че искам да работя за себе си... Започнах с конвенционалните култури, както всички, които се захващат със земеделие, след това взех решение да засявам маточина. Един ден, пътувайки към Пловдив, видях розовите насаждения и се замислих дали тези рози няма да виреят във Връв"- спомня си Мая.

Речено- сторено. 2015 година са засадени 13,5 декара. Година и половина след това се радват на добра реколта- около 100 килограма цвят от декар, а извлеченото масло по нищо не отстъпва на това от розите, отглеждани в Казанлъшко.

Мая обича да се рови в книгите и така попада на една, издадена по повод първата конференция, посветена на Rosa damascena през 1906 година, на която е отбелязано, че по това време в България се е гледала роза в почти 80 % от територията й, включително в Троян и в Родопите.

"Преди 120 години и във Видинско се е гледала роза, ето- сега отново. Надявам се, че след време ще имаме същото производство, нацията ни расте и духовно, вече търсим качеството..."

В книгите е истината- това е максимата, която следва Мая Петкова. За да е наясно с това, с което се е захванала- производството на рози и розово масло, е завършила специализация "Технолог на етерични масла, парфюмерия и козметика":

"Не мога да правя нещо, което не знам как се прави. Планирам да развия и друго перо- производството на натурална биокозметика. Всъщност, човечеството се връща към природата, затова искам да заложа на комбинацията от етерични масла- те са по-концентрирани и по-лесно се поемат от кожата..."

Мая е убедена, че всяко нещо, с което човек се захване, трябва се прави с любов- това е спецификата на успеха.

"Тук хората, които са наети, изживяват целия процес, вкарват своята положителна енергия и любов. Ароматът сутрин е опияняващ, имаме си злато, остава да го оценим и да го рекламираме пред целия свят."

Признавам си, исках да усетя опияняващия аромат, който се носи рано сутрин над розовите полета, за който само съм чувала, но за жалост не уцелихме същинския розобер, на полето вече се бореха с плевелите, в очакване на първата коситба на маточината- според Мая маточината е "закодирано растение". Маслото й се използва като козметична съставка, използва се и за билкови таблетки при различни болести. Младата жена вече има идея да започне да дестилира масла от диворастящи билки- има ги в изобилие на местата, които не са попаднали в обсега на арендаторите. Като арендатор, самата тя продължава и със зърнопроизводството, като не смята да увеличава площите - към днешна дата обработва около 6000 декара. Спряла е да отглежда лимец, заради липсата на пазар.

"Това е много болна тема за мен- реализацията на производството в България. Радваме се на нещо, след което идват чужденци и ни го купуват и ни го връщат преработено- в пъти по-скъпо... Тези чужденци "натиснаха" цената и изкупуваха на безценица, лимецът не е борсов продукт и в един момент всичко се обезсмисли. Затова си мечтая българският земеделец да разбере, че трябва да се групира и да произвежда. Винаги се съмняваме някой да не ни излъже, да не ни обере, а има начини да се работи на чисто."

Това е Мая Петкова- човек, който се бори с предизвикателствата и прави от невъзможното- възможно. Във всичко, с което се захване, Мая влага себе си и казва:

"Трябва да осъзнаем, че сме експерименти на земята, животът ни е кратък, а злобата и алчността,  ще ни съсипят. Да се обръщаме с любов към хората около нас и към всичко, което вършим- това ще ни спаси!"

Разделихме се с обещанието, че догодина ще направим тържествено откриване на розобера.

В звуковия файл чуйте и двама от розоберачите- Сийка Асенова и Ференц Петров, които са участвали във всички процеси по розоотглеждането. И двамата знаят, че селскостопанският труд не е лесен, но пък е сладък, а понякога... и ароматен.