Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Безстопанствени коне тормозят хората във Върбово

7
Снимка: Радио Видин
Село Върбово се намира в община Чупрене. Разположено е на 12 км от град Белоградчик, в полите на Предбалкана на Западна Стара планина. Статистическите данни показват възхода и падението на селото през годините- от над 1200 души през 1934 година до едва 60-ина днес, постоянно живеещи. Хората се занимават с градинарство, харесват родното си село, и не биха го напуснали никога. Даже живеещите постоянно на друго място не пропускат да прекарат летния сезон в прохладата му. Като най-сериозен проблем жителите посочиха набезите на конете от ромската махала, които изпотъпкват ливадите им. Проблемът с животните, които скитат без надзор е отдавна. 


"Цяла нощ ходим, в 4-5 часа сутринта, да гоним конете от ливадите, пазим си тревата за животните, кози и овце имаме. С тези от махалата, 3 къщи са, имат коне. Постоянно са в нашите люцерни, гоним ги, чак пред къщата на кмета ги закарам... Там, където кон е минал, животните не ядат сеното, няма кой да ни помогне. Иначе други проблеми или кражби нямаме, обикалят ни кварталните...", оплакаха се хората от селото. 


СнимкаКметски наместник на Върбово трети мандат е Еленко Антов. Казва, че знае за проблема с конете, които съсипват ливадите. В ромската махала живеят 18 души, конете са тяхна собственост, за която обаче не се грижат. Оставени на свобода, те живеят като диви и стъпкват всичко по пътя си. Проблем през лятото са и пожарите, за които бди постоянно. 


"В 36 къщи има живот, в 36 къщи се пали печка зимата, 57 души живеят. 18 са ни жителите от ромската общност, но при тях има постоянна миграция. Прави са хората да се оплакват от конете им, с тях не може да се оправиш. Отглеждат си конете, без да ги връзват изобщо. Оставени са като диви коне, като в прериите. Колкото и да им говориш, както и да се разправяш с него, клати глава, обещава и пак си прави каквото си иска. Имаха доскоро и прасета, но ги махнаха. Няма спасение, неразбрани, без каруца и кон не могат, и без куче след каруцата. Не можем да си позволим да обособим двор, където да ги затваряме, нямаме средства",
обясни Еленко Антов. 


Във Върбово е оживено до 11 часа преди обяд, когато се събират на раздумка пред магазина. След това всички се прибират и настава тишина. За разлика от забързания ритъм на деня преди 30-ина години, когато имали млади семейства. Те пътували до Белоградчик и Чупрене на работа, имали ТКЗС, Горско стопанство, а хората били десет пъти повече от сега. Имали и училище, открито било през 1937 година. В някогашното Върбово имало толкова много деца, че класните стаи в училището не стигали, ползвали и салона за преподаване. Учениците моделирали буквите от българската азбука с пластилин. Била развита и театралната дейност. За младините си разказват роденият във Върбово Сашо Попов и кметът на селото Еленко Антов.


"Привечер младите се събираха на един мост тук и си правеха разходки. Приберат се от работа, донесат вода, измият се и тръгват на разходка. В събота и неделя- същото, но вече се срещат пременени. Акордеон свиреше, там се срещаха, там се влюбваха, там започваше всичко"
, спомнят си кметският наместник и Сашо Попов.


Пълния разказ може да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Очаквания и надежди за 2025-та - какво си пожелахме на Васильовден?

На 1 януари отново сме изправени пред поредното ново начало, изпълнени с надежди и очаквания. Каквито и да са икономическите прогнози, колкото и несигурно да изглежда бъдещето за много българи, всеки от нас отправя пожелания за себе си и най-близките си хора. Първият ден на годината народът ни нарича Сурваки. Наименованието идва от обичая..

публикувано на 01.01.25 в 10:45

Изпращаме трудна година и мечтаем за по-добри дни

Отброяваме последните часове на годината - време за анализи и равносметка, но и за планове, стремежи и амбиции за следващите 12 месеца. Казват, че ако си пожелаеш нещо в новогодишната нощ, то ще се случи. За какво бъдеще на България мечтаят политиците? Проверихме в "Посоките на делника".  "Тревожно е забавянето на строителството на новия..

публикувано на 31.12.24 в 11:27

В Мездра тържествено ще посрещнат 2025 година

От Общината за пореден път организират посрещане на Новата година в град Мездра на площад „България” с музика, танци и много весело настроение.                                                        В 23.30 часа танцорите от Фолклорен танцов ансамбъл "Мездра" - носител на истинския дух на българските традиции, ще започнат своя новогодишен концерт...

публикувано на 31.12.24 в 08:29

Събитията и темите на фокус през 2024 година

Бедността, последиците от горските пожари, климатичните промени, колко сериозен е проблемът с безводието, проблемите пред Общините, Европейският съюз гарантира ли благополучие на всички - това са само част от темите , по които говорихме през отиващата си 2024 година . Какви са най- често фалшифицираните стоки , които могат да се намерят на..

публикувано на 30.12.24 в 11:03

Георги Дамяново: Мечтата на кмета Нина Петкова за туризъм и развитие на селото

Гостуваме на село Георги Дамяново , част от най-малката община в oбласт Монтана , която има 13 населени места, като общинският център е село Георги Дамяново. Селото се намира в живописен регион. Нина Петкова е кмет на община Георги Дамяново и е млад човек, който има желание и мотивация да развива района. Тя ни разказа повече за селото,  за..

публикувано на 27.12.24 в 13:12

Радио ВИДИН отвътре

Основният закон в журналистиката е, че тя е свързана с резултат. Нейната цел е да влияе на общността и общество по най-прогресивния начин . Преди 40 години, а може би и повече, Радой Ралин в типичния си откровен и неудобен стил ни каза, че " когато журналистиката стане ялова, ражда сензации ". Вече 15 години обаче Радио ВИДИН е непоклатим..

публикувано на 26.12.24 в 10:05

На Коледа - за духовния смисъл на Рождество

Няма единна формула, която да ни прави по-щастливи на Рождество. Въпреки, че всички се опитваме да бъдем позитивни, изпълнението на тази задача, се оказва доста трудно. Когато сами преценим нивото си на щастие, ще открием, че не сме съвсем доволни от резултата. Как обаче да сме по- щастливи на празника? Има ли нещо, което очакваме с..

публикувано на 25.12.24 в 10:45