"Съжалявам за тази болница, защото съм работил там, а и от чисто човешка гледна точка е огромна загуба за населението на общината, а и за съседните общини, защото тази болница обслужваше и хората от общините Грамада, Макреш, Бойница. Със закриването на болницата целият този район се оголи и всички, които се нуждаят от стационарно лечение се насочват към видинската болница. От гледна точка на кмета, общинската болница винаги е била в огромна финансова тежест, защото този начин на финансиране през здравната каса и при демографското състояние тук- намаляващото население и същевременно повишаващи се изисквания за сключване на договори с касата, доведе то това, че финансовите постъпления непрекъснато намаляваха. В един момент се оказа, че е невъзможно тя да се самоиздържа. Спомням си думите на тогавашния главен лекар, че по този начин тази болница вече става опасна за здравето на хората. Липсата на болница обаче е загуба на пари, загуба на време за хората, които опират до системата на здравеопазване. Въпреки идеята за равен достъп до здравеопазване, достъпът до стационарно лечение става все по-отдалечен. Различно е за един софиянец или видинчанин да потърси лекарска помощ и за един човек от кулските села, например. Човек от Кулско трябва да си отдели ден или два, за да посети специалист, да си направи изследвания и пр. Този проблем един софиянец си го решава за един час. Филиалът за спешна медицинска помощ в Кула разполага с един екип, който обслужва и община Грамада, част от община Макреш, и община Бойница. Район с радиус около 30 км, така че не може да се обади човек от Раковица или Шишманово за спешна помощ и да очаква, че линейката може да стигне там за 8 минути. Има и едно чисто технологично забавяне на прехвърлянето на обаждането от центъра 112 в Монтана, през центъра във Видин и чак тогава до центъра в Кула, за да се получи адрес. Често пъти се получават обърквания. Сградата на бившата болница е общинска собственост, за да не се руши имахме идеен проект в нея да се разкрие хоспис за рехабилитация на диабетно болни, но надеждата, че това ще се случи, става все по-малка."
"Така се развиват нещата в здравеопазването, че най-потърпевши се оказват общинските болници, тъй като са изцяло на финансиране от здравната каса, а общините не са достатъчно добре, за да помогнат на лечебниците. Моето виждане е, че всички болници в Северозападна България си имат своето място и трябва с цената на всичко да пазим лечебните си заведения. В последните месеци се усеща затруднение във финансирането заради въвеждането на лимити, но така го е сътворил законотворецът и ние трябва да се нагодим в тези условия. Ломската болница в момента има лимит около 480 000 лева, а във възможностите ѝ е да изкарва до 650 000 лева месечно по клинични пътеки. Това е голяма финансова обструкция за продължаване на лечебния процес. Нещата не са никак лесни и елементарни, но на този етап не виждам някаква промяна да настъпи в близките месеци и години, така че трябва по някакъв начин да оцелеем финансово. Тежък е и проблемът с лекарските кадри. Болшинството от колегите са на предпенсионна и пенсионна възраст, а завършващите лекари напускат България, за да отидат там, където имат по-добри условия. 700-800 лева е заплатата на един специалист в болница като нашата. Това е смешно за лекар, който е учил 6 години, след това още 6 години е специализирал и още десетки години е усъвършенствал своята професия. Това е срамно!", обясни директорът на лечебното заведение д-р Георги Савков.
МБАЛ "Проф. Георги Златарски" в Белоградчик не прави изключение и се намира в тежко финансово състояние. Задълженията на болницата са около 800 000 лева. Половин милион са задълженията към доставчици и 300 000 към персонала под формата на заплати. Като задълженията към персонала са от около една година. През това време служителите в здравното заведение получават само аванс. По тази причина вече има значителен отлив на здравни работници- както лекари, така и медицински сестри. Те на само напускат, но и съдят болницата за неизплатените заплати. Това допълнително утежнява финансовото положение, тъй като се налагат запори на касата на болницата до получаването на дължимите заплати. Един от проблемите идва от това, че здравното заведение се финансира от здравната каса според броя на клиничните пътеки, по които работи. Изискванията към клиничните пътеки са завишени и в малки болници като тази в Белоградчик се налага сключването на договор за по-малък брой клинични пътеки. От друга страна недостигът на лекари и медицински сестри затруднява нормалното обслужване по клиничните пътеки. По финансови причини много от специалистите в болницата потърсиха работа в други здравни заведения извън общината. Така се стига и до отлива на пациенти, които са принудени да търсят специалисти в други болници в Лом, Монтана, Видин и София. В момента за обслужване на отделенията МБАЛ - Белоградчик е сключила договори с лекари специалисти от Видин, Лом и София. 
В началото на миналата година жители на Берковица излязоха на протест, заради намеренията за намаляване на броя на леглата в болницата в града, което щеше да я обрече на фалит. 
Екипът на Радио ВИДИН гостува в близкото до Видин село Неговановци. То се намира н а 12 км от областния град. Красиво и благоустроено е Неговановци. Впечатлява с големия и обновен площад с красиви декоративни дървета и добре поддържани зелени площи. Смята се, че Неговановци е лицето на община Ново село, защото е първото село, което..
Преговорите за редовен кабинет продължават на фона на начертани червени линии и намерения за санитарен кордон. Ще намерят ли партиите формула за управлението? Кои са възможните партньори и невъзможните компромиси? Политическото бъдеще на страната дискутираме с политическия анализатор Тома Ушев , автор в дясната платформа "Консерваторъ". Радио..
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) внесоха жалба във Върховния административен съд с искане за отмяна на постановлението на Министерския съвет за повишение на минималната работна заплата на 1077 лева от 1 януари. В жалбата работодателите настояват за отмяна на постановлението, с което бе прието повишаването, като..
Депутатите от новоизбрания 51-ви парламент положиха клетва. По-трудната задача обаче е да сформират управляващо мнозинство. Ще се намери ли консенсус в парламента или резултатите от изборите вече предопределиха краткия му живот? Непреодолими ли са разделителните линии и докога политиците ще ни предлагат още от същото? Какви са изводите от първия..
Учениците от първи до четвърти клас да започват по-късно училище, предлагат родители. Със започването на учебните часове в 9:00 часа, а не в 7:30 или 8:00 ч., учениците ще могат да са по-ефективни в усвояването на знанията и да се представят по най-добрия начин, посочват от Асоциация "Родители". Като пречка за по-късното започване на учебния..
Политическото напрежение в навечерието на свикването на 51-вото Народно събрание продължава да расте. Постоянните нови условия отдалечават партиите от преговори за кабинет. Ще излъчи ли генерална промяна на политическата сцена предсрочният вот или политическата криза ще продължи да се задълбочава? Компромис или избори през пролетта?..
Проектобюджетът на страната за 2025 година ще е с 3% дефицит. Това заяви служебният министър на финансите Людмила Петкова след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено преди дни. По думите ѝ внасянето на проектобюджета ще бъде забавено и той ще бъде предложен на следващия 51-ви парламент. Става ясно, че в проекта..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно
Ясно