Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Неизлечимо ли е общинското здравеопазване

Снимка: Радио ВИДИН

19 октомври се отбелязва като Ден на българския лекар- чества се от 1996 г., когато Българският лекарски съюз избира за покровител на медиците свети Иван Рилски. Редица проблеми обаче съпътстват българското здравеопазване. В последно време все по-често се заговори за фалит на големи болници. На този фон още по-ярко изпъкват проблемите в общинското здравеопазване.

"То е загърбено и бавно загива", категорични са от Сдружението на общинските болници. Редица от тях бяха закрити в цялата страна заради недостиг на средства и кадри. В Северозападна България все още функционират няколко- в Берковица, Лом, Белоградчик, но през годините окончателно затвориха врати лечебните заведения в Оряхово и Кула. Кулската болница беше закрита преди 8 години, как се справят сега жителите на общината, попита Ани Цекова:

"Последствието от това е много лошо, защото има болести, които не търпят отлагане и хората си умират по пътя. Страшно е!. Ходим във Видин, когато се наложи... Преди да закрият болницата, имаше 270 болни за годината със 76 души персонал- няма никаква рентабилност..."


Кметът на община Кула д-р Владимир Владимиров изпитва носталгия към местната болница, която беше закрита преди близо десетилетие, и не само защото е работил в нея:

Снимка"Съжалявам за тази болница, защото съм работил там, а и от чисто човешка гледна точка е огромна загуба за населението на общината, а и за съседните общини, защото тази болница обслужваше и хората от общините Грамада, Макреш, Бойница. Със закриването на болницата целият този район се оголи и всички, които се нуждаят от стационарно лечение се насочват към видинската болница. От гледна точка на кмета, общинската болница винаги е била в огромна финансова тежест, защото този начин на финансиране през здравната каса и при демографското състояние тук- намаляващото население и същевременно повишаващи се изисквания за сключване на договори с касата, доведе то това, че финансовите постъпления непрекъснато намаляваха. В един момент се оказа, че е невъзможно тя да се самоиздържа. Спомням си думите на тогавашния главен лекар, че по този начин тази болница вече става опасна за здравето на хората. Липсата на болница обаче е загуба на пари, загуба на време за хората, които опират до системата на здравеопазване. Въпреки идеята за равен достъп до здравеопазване, достъпът до стационарно лечение става все по-отдалечен. Различно е за един софиянец или видинчанин да потърси лекарска помощ и за един човек от кулските села, например. Човек от Кулско трябва да си отдели ден или два, за да посети специалист, да си направи изследвания и пр. Този проблем един софиянец си го решава за един час. Филиалът за спешна медицинска помощ в Кула разполага с един екип, който обслужва и община Грамада, част от община Макреш, и община Бойница. Район с радиус около 30 км, така че не може да се обади човек от Раковица или Шишманово за спешна помощ и да очаква, че линейката може да стигне там за 8 минути. Има и едно чисто технологично забавяне на прехвърлянето на обаждането от центъра 112 в Монтана, през центъра във Видин и чак тогава до центъра в Кула, за да се получи адрес. Често пъти се получават обърквания. Сградата на бившата болница е общинска собственост, за да не се руши имахме идеен проект в нея да се разкрие хоспис за рехабилитация на диабетно болни, но надеждата, че това ще се случи, става все по-малка."

И в Лом болницата "Свети Николай Чудотворец" е общинска. Как се справят и достатъчно ли е финансирането попита Гергана Панова.

Снимка"Така се развиват нещата в здравеопазването, че най-потърпевши се оказват общинските болници, тъй като са изцяло на финансиране от здравната каса, а общините не са достатъчно добре, за да помогнат на лечебниците. Моето виждане е, че всички болници в Северозападна България си имат своето място и трябва с цената на всичко да пазим лечебните си заведения. В последните месеци се усеща затруднение във финансирането заради въвеждането на лимити, но така го е сътворил законотворецът и ние трябва да се нагодим в тези условия. Ломската болница в момента има лимит около 480 000 лева, а във възможностите ѝ е да изкарва до 650 000 лева месечно по клинични пътеки. Това е голяма финансова обструкция за продължаване на лечебния процес. Нещата не са никак лесни и елементарни, но на този етап не виждам някаква промяна да настъпи в близките месеци и години, така че трябва по някакъв начин да оцелеем финансово. Тежък е и проблемът с лекарските кадри. Болшинството от колегите са на предпенсионна и пенсионна възраст, а завършващите лекари напускат България, за да отидат там, където имат по-добри условия. 700-800 лева е заплатата на един специалист в болница като нашата. Това е смешно за лекар, който е учил 6 години, след това още 6 години е специализирал и още десетки години е усъвършенствал своята професия. Това е срамно!", обясни директорът на лечебното заведение д-р Георги Савков.

341 000 лв. загуба отчита общинската болницата в Лом за първото шестмесечие на годината. Това стана ясно от отчета на здравното заведение, внесен за одобрение на заседанието на Общинския съвет в края на септември. Заради влошени кадрови и финансови показатели общински съветници поискаха оставката на д-р Савков. Предложението ще бъде разгледано и гласувано на предстоящото заседание на Общинския съвет в Лом- на 31 октомври.

Общинските здравни заведения страдат от хроничен недостиг на средства. Според Сдружението на общинските болници този процес е започнал още през 2006-а и се засилил през 2010 година, когато заради лобистки интереси се увеличават цените на клиничните пътеки в кардиологията за сметка на намаляване на клиничните пътеки, по които се работи масово в общинските болници. Стандартите за качество, които са неприложими за много болници у нас, също са изправили общинското здравеопазване пред колапс.

СнимкаМБАЛ "Проф. Георги Златарски" в Белоградчик не прави изключение и се намира в тежко финансово състояние. Задълженията на болницата са около 800 000 лева. Половин милион са задълженията към доставчици и 300 000 към персонала под формата на заплати. Като задълженията към персонала са от около една година. През това време служителите в здравното заведение получават само аванс. По тази причина вече има значителен отлив на здравни работници- както лекари, така и медицински сестри. Те на само напускат, но и съдят болницата за неизплатените заплати. Това допълнително утежнява финансовото положение, тъй като се налагат запори на касата на болницата до получаването на дължимите заплати. Един от проблемите идва от това, че здравното заведение се финансира от здравната каса според броя на клиничните пътеки, по които работи. Изискванията към клиничните пътеки са завишени и в малки болници като тази в Белоградчик се налага сключването на договор за по-малък брой клинични пътеки. От друга страна недостигът на лекари и медицински сестри затруднява нормалното обслужване по клиничните пътеки. По финансови причини много от специалистите в болницата потърсиха работа в други здравни заведения извън общината. Така се стига и до отлива на пациенти, които са принудени да търсят специалисти в други болници в Лом, Монтана, Видин и София. В момента за обслужване на отделенията МБАЛ - Белоградчик е сключила договори с лекари специалисти от Видин, Лом и София.

"Вече няма достатъчно специалисти тук, само личния лекар посещаваме... Лежах в болницата и съм много доволна от лекарите... Ако закрият болницата, трябва да пътуваме... Много ще е лошо, ако се закрие болницата- докато стигнеш до Монтана или Видин, ще си свършил...", казаха Елисавета Димитрова и Първолетка Борисова докато чакаха за преглед при личния си лекар.

СнимкаВ началото на миналата година жители на Берковица излязоха на протест, заради намеренията за намаляване на броя на леглата в болницата в града, което щеше да я обрече на фалит.

"Докато не се вземат мерки от държавата, всички общински болници ще изпитват затруднения", категоричен е заместник-кметът на Община Берковица Радослав Найденов и допълни:

"Заради лимитите, когато се работи надлимитно или със здравно неосигурени пациенти, което е обществена функция, се изпитват финансови затруднения. Проблем е и миграцията на здравни специалисти заради ниското заплащане. Докато няма защита за общинските болници спрямо частните болници и законова промяна, ще страда качеството на здравеопазването в България."


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

От какви промени се нуждае България?

Политическото бъдеще на България обсъдиха общественици, политолози и социолози в навечерието на предизборната кампания. Нуждаем ли се от смяна на приоритетите и на политическия модел? Иска ли обществото "рестарт на системата"? Необходим ли ни е нов обществен договор? Отговорите потърси Младежки клуб "Има бъдеще"  със съдействието на аналитичен клуб..

публикувано на 17.09.24 в 14:42

Грамотността днес - знания, умения и способности

На първия учебен ден отделяме внимание на грамотността, за да разберем какво означава да си грамотен днес и защо е важно да сме грамотни.  Според Димитър Тодоров - учител по български език и литература, сега пенсионер, г рамотността основно се разделя на две части- едната е базовата, която се определя като умения, способност за четене, писане и..

публикувано на 16.09.24 в 15:24

Полетковци- поредното изчезващо село в Северозапада

Село Полетковци е разположено в хълмиста местност, близо до едноименния язовир. То е най-малкото село в община Кула.  Природата тук е дала много, но дори това не е спомогнало за задържане на хората. Както и в други села от Кулския край, така и тук, жителите му са преселници от Централния Балкан. Знае се, че в края на XVIII и началото на XIX век в..

публикувано на 13.09.24 в 17:05
Александър Михайлов

Александър Михайлов: Партиите да мислят за победа, а не за по-следващия мач

За втори път през тази година и за седми от 2021-ва досега ще избираме парламент.  Кои са реалните фактори, задълбочаващи партийната и политическата криза в страната?  Ще продължи ли тенденцията активността на гражданите да бъде все по-ниска?  Има ли основания да се очаква, че вотът наесен ще приключи изборната спирала?  Действащото..

публикувано на 12.09.24 в 10:00

Забавят ли ръст цените на хранителните продукти?

Пазарът на хранителни продукти на едро в момента е "доста стабилен и равновесен", а пазарът на дребно е по-раздвижен и има своите регионални особености. Това каза в интервю за БНР Владимир Иванов , председател на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. В големите магазини може да се видят трендове, които не са обосновани..

публикувано на 11.09.24 в 10:45

Проблеми с финансирането затрудняват автобусния бранш

Пред множество затруднения е изправен автобусният бранш. Най-актуален към момента е проблемът с финансирането. Липсват компенсациите, с които трябва да бъдат подпомогнати превозвачите за безплатното пътуване на деца до 14-годишна възраст и други правоимащи граждани (ветераните от войните, военноинвалидите, военнопострадалите) в градския транспорт...

публикувано на 10.09.24 в 11:00

В какво състояние са водоемите, речните корита, дерета и канализационна инфраструктура в област Видин

В Конферентния център на Областна администрация- Видин се  проведе заседание на Областния съвет за намаляване на риска от бедствия, свикано по повод заповед на служебния министър-председател Димитър Главчев. Представителите на общините в област Видин отчетоха в какво състояние са язовирите и речните корита.  Извършват се текущи проверки на..

публикувано на 09.09.24 в 16:35