Господ ни кани на Неговата трапеза, нека не отхвърляме поканата Му

Всички ние, трябва да проумеем, че единственото важно и истинско в този живот е да бъдем с Бога, да бъдем Негови чеда, Негов народ, Негово наследие. Това е единственото, което ни прави личности и дарява живот вечен в Божието Царство.

Освен Eдинадесета неделя след Неделя подир Въздвижение, ние почитаме и си припомняме живота, подвига и очакванията на светите Праотци. Спомняме си за всички онези люде, които подготвяха не само себе си, но и целия човешки род за среща с обещания Младенец, Месията, Господ Иисус Христос.

Това възпоменание не е случайно, то иде да ни покаже каква велика благодат ни е дал Бог, да имаме за наш Спасител дългоочаквания Младенец, чрез Когото наследихме живот вечен.

"А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Колосяни /Кол. 3:4-11/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Лука /Лк. 14:16-24/.

В рубриката "Съвременна Библия" - наскоро Опра Уинфри интервюира холивудската звезда Дженифър Лорънс. Опра е винаги любопитна да знае в какво вярват и вярват ли въобще известните и гости. Не пропусна да попита и най-скъпоплатената актриса Дженифър Лорънс. "Мисля, че съм духовна, казва актрисата, но не и религиозна. Израснах много религиозна. Имах религиозно семейство, но аз не вярвам в нищо. Не бих се определила като атеист. Просто вярвам в това нещо, каквото и да е то, в което вярвам..." Мисля, че доста хора се вписват в противоречивия израз на вяра, споделен от Дженифър Лорънс. Но особеното в случая на Дженифър са родителите и. Гари и Карън Лорънс са искрени християни и са възпитавали Дженифър и двамата и братя да следват спасителната Христова вяра. Както разбираме, Дженифър засега е абдикирала от християнството на семейството си. Тук изникват интересни въпроси: Можеше ли Дженифър Лорънс да следва искрено вярата на своя дом и все пак да бъде звездата на Холивуд? Досега всички опити май не са твърде успешни. Явно за да стигнеш Холивуд, ще трябва да следваш Холивудската звезда. Да стигнеш до Исус, ще трябва да следваш Витлеемската звезда. Тия две звезди са част от милиардно-звезден небосвод. Някога един мъдри звездобройци избрали от милиардите звезди да следват само една. Не тази на Холивуд, а тази на Витлеем! Защо ли?