Владислава Славова: "Акушерството за мен е отдаденост, страст и любов за цял живот"

Владислава Славова е родена на 1 февруари 1977 година във Видин. Завършва средното си образование в СУ„Цар Симеон Велики“, където са учили нейните родители и днес учат нейните деца.  След 11-и клас без колебание избира полувисшия медицински институт във Враца. На 20 години започва работа като акушерка в болницата във Видин, където работи и до днес. Има още една специалност „Специална педагогика“, която също практикува.

Влади споделя, че с  радост и с гордост работи професията акушерка. Тя се е утвърдила като една от най-добрите в професията си. Семейна е, с две деца.  Работи на няколко места, ходи на семинари и курсове, учи с децата, поддържа домакинството.

"Всеки човек, който претендира да бъде добър професионалист, трябва да се усъвършенства по някакъв начин. И в другите страни тази възможност непрекъснато се предоставя  като време и финансиране, и възможности за следдипломно обучение. При нас нещата стоят по малко по-различен начин. Това е въпрос на личен избор, на отделяне от личното време, на отделяне от личните средства и всеки избира дали да го направи или не. Ние, отивайки на подобни форуми, получаваме така наречените кредитни точки. За момента само си ги трупаме в личното досие. По никакъв начин не ни се заплащат финансово. Лобира се на ниво управление тези кредитни точки да се взимат под внимание.", споделя Владислава Славова.

"В работата съм щастлива, когато осъзнавам, че от моята навременна намеса в дадена ситуация зависи добрият изход. Тогава изпадам  във вътрешна еуфория, която не знам дали ми личи, но аз я усещам. И това те зарежда и това те кара да продължиш напред. И всъщност това е двигателят."

А какво е за нея семейството?

"Семейството за мен е всичко. Онова, което е преди работата. Семейството е там, където мога да се скрия, да се оплача, да си поплача, да се посмея, да се порадвам, да си почина, да бъда разбрана, което е изключително важно. Семейството са хората, които ме правят щастлива. Щастлива съм от малки, на пръв поглед безлични неща, като например успеха на децата ми в училище, коледните тържества, онези малки изненади, които ми правят, когато се връщам след тежко дежурство или след някаква командировка.И те са ми направили съвсем елементарни малки изненадки, които ме правят изключително щастлива."

Приятелите също са много важна част от живота на Влади. Те са нейното богатство:

"Имам приятели, с които просто можем да мълчим заедно и те знаят защо аз мълча. И в някои моменти просто имаш нужда само от това." 

Влади смята, че нейната професия има бъдеще и понеже е непоправим оптимист, се надява, че ще има възможността да я види  повече уважавана и оценявана, и заплатена, както подобава  в едно съвременно общество.

В края на нашия разговор във връзка с Деня на родилната помощ Влади отправи пожелания към колегите си:

"Искам да поздравя санитарите, акушерките, акушер-гинеколозите и неонатолозите. Искам да им пожелая да са живи и здрави, защото това е най-важно. Да съхранят търпението, човечността и съпричастността у себе си. Да си пожелаем да имаме много живи и здрави бебета от прекрасни майки и много щастливи видински семейства с изписани бебета от нашето отделение."