Разград- селото с две църкви

С амбиция да подобри условията за живот в селото е младият кмет Петър Петров. Със скромния бюджет обещава да оправи повече улици, да освежи оградата на кметството и да довърши парка, в който да си почиват и да се събират на блага дума хората.

"Безработицата изгони хората и селото обезлюдя с годините. Реално живеещите тук са към 500 души. Имаме млади семейства, но и те намаляват. Може би 20 са младите с деца, няма работа за тях. Разчитат предимно на програми и помощи, за да изкарат месеца. Другите работодатели са местните земеделски производители. Трудно се живее..."

Любопитно ни е защо млад човек като кмета се е нагърбил с нелеките понякога кметските дела. Отговорът му се отказа простичък- за да помага на хората.

"Поставям си като цел до края на мандата си да разкрия по някакъв начин работни места, ще направя всичко по силите си, и ще използвам контактите си. Лошото е, че няма инвеститорски интерес", каза още Петър Петров.

Попаднахме и на интересна случка за един колет, пропътувал разстоянието до областния град Разград, вместо до монтанското село:

"Знам, че не е много известно селото. Една седмица колетът ми пътува до Разград, градът и после наобратно до нашето село. Оказва се, че дори и служителите в пощенските служби бъркат населеното място от недоглеждане", разказа ни случката местна жителка.

Между някогашните две села Разград и Крумово граница няма. Имали две читалища и две църкви. Но си построили общ войнишки паметник на загиналите в Първата и втората световни войни местни герои. 

"На едната страна на паметника са изписани имената на загиналите от Разград, на другата- на загиналите от Крумово, и на третата- на далите живота си от Ботево. През 80-те годни на миналия век сме били около 1400 хората тук, сега сме не повече от 700", разказа бившият кмет Нистор Нисторов.

Съборът на селото се провежда всяка година в петък, събота и неделя на Спасов ден. Провежда се оброк в местността "Ралчин дол" всяка година на ''Свети Илия''. За читалищната дейност някога си спомня Марийка Горанова.

"Прекарах като читалищен деец и самодеец повече от 40 години. Спомням си за театралните постановки, които поставяхме на сцена със самодейния състав, за танцовата и певческа група, за танцьорите и мажоретките. На постановките им бях суфльор, още си спомням някои от репликите", каза Марийка Горанова.

Още за село Разград може да чуете в звуковия файл.