Как се променят имената на местностите в Новоселско

Трифон Зарезан е празникът от народния календар, с който започва земеделската година. Лозето е едно от най-трудоемките отрасли, които изискват много ръчен труд – да се реже, да се връзва, да се филизи, да се кърши, да се просветли гроздето, за да се обере през есента. Тук не включваме механизираните вече окопаване, пръскане и торене.

И понеже заговорихме за полските работи, за лозята и пътищата, стигаме до това, как се променят имената на местностите във времето. Двама души във видинското село Ново село са с енциклопедични знания по този въпрос - пенсионерът Ангел Балтанов, работил като младеж във „Водно стопанство“ и младият Иван Базов, чиято страст е да обикаля и изучава новоселското поле. Всяка падина и височинка са свързани с имена и легенди. Когато старите новоселяни тръгвали с волските коли към местността „Зелена“, която е на 15 км от селото, спирали за воловете на „Мочи брег“ – да си починат. Има и „Брег водънъчки“, на който някога стояли вятърни мелници. „Пут чунгурузки“ е най-краткото разстояние през полето за с. Винарово и в това наименование е останало старото име на селото, което е с прабългарски корен- „Чунгуруз“. Лагерът на редовната турска войска, дошла от далечна Добруджа да потуши Новоселското въстание е родил името на местността „Чадъре“, недалече от която е паметникът на убитите въстаници. Социализмът внесе своите отлики като „Станът на тракторна бригада“ или „Шеста помпена станция“.

Но имената се раждат и изчезват във времето. Преди 50 години се раздаваше царевица за лично ползване при „Брестовете“, защото три огромни дървета бяха отличителния знак за тази местност. От тях вече няма следа. Разоран е и пътят, известен под името „Пут Рошка“ заради многобройните рошкови. От него е останал само тесен мост, обрасъл с храсти, през големия канал, отвеждащ водите на Дунава към новоселското и тимошко поле. Още по-бързо се сменяват имената на „фуниите“ – подстъпите към река Дунав. Всяко поколение им дава свое наименование. Така една и съща „фуния“ ще се нарича „Чолакова“, заради казана за ракия, който Чолакови направили там в началото на миналия век, после ще се промени на „Дудолова“, защото учителката Елка Дудолова, заедно с децата от махалата я чистеше и садеше храсти и цветя, а най-младото поколение я прекръсти на „Чупина фуния“, защото дядо Емил с прякор „Чупа“ връзва старото си магаре, което много плаши гражданчетата.

Имената на местностите, свързани с историята, с направленията на пътищата към други селища, с кладенците в почти безводното новоселско поле, с някое пресъхнало блато или кичур стари дървета. Имена, които напомнят отминалата романтика на Йовковите „Вечери в Антимовския хан“.