Юри Крумов: "Като нашия фолклор няма никъде по света"

Наистина неговият съзнателен, житейски и творчески път е свързан с изкуството. В пълния смисъл на думата той  се вписва в артистичния свят, който го омагьосва за цял живот и го прави истински щастлив и удовлетворен човек.

Юри Крумов е роден на 12 април 1965 година в град Враца. Именно рождената му дата е причина да бъде кръстен  на съветския космонавт Юрий Гагарин, който на 12 април 1961 г. прави пълна обиколка на Земята.

Основното си образование получава в град Враца. От дете се занимава с народни танци и това определя и ученето му в Хореографското училище в София. Следва работа като танцьор  в Ансамбъла на Строителните войски. Естественото продължение на професионалната му кариера е работата му в Ансамбъл "Пирин", където активно и неуморно работи 27 години.

В момента живее в родния си град Враца и продължава да се занимава професионално като народен певец.  Издал е три албума "Фросино, моме", "Сватба Македонска" и "Ех, любов, любов". Работи като преподавател по  народни танци в детските ансамбли  към читалищата  в село Мраморен и село Три кладенци, води певчески състав в село Баница.

Семеен,има син и дъщеря.

"По време на едно от турнетата ми се роди и първата ми дъщеря Ива. Бях тогава в Стара Загора на концерт. Тогава от Стара Загора хващам влака и сутринта бях тука да мога да си изпиша детенцето от болницата. Съпругата ми не очакваше, че ще дойда, защото знае как са ни ангажиментите. Тогава се почерпихме с колегите. Ние бяхме много сплотен колектив. Всички тогава се оженихме по едно и също време. През месец се раждаха бебета. И Кирил Стефанов се беше хванал за главата.", спомня си Юри Крумов.

С Ансамбъл "Пирин" обикаля много страни в Америка, Европа, Азия. Бил е и в Япония. И навсякъде публиката ги  посреща  с много овации и емоция.

"В Япония ми направи впечатление. Първият половин час и плахи аплодисменти и тишина. Ние си мислим, че не ни харесват. Но хората са научени, че по време на спектакъл не се ръкопляска. Да видиш какво става на края на спектакъла. Сигурно сме имали по 8 биса. Затвори се завесата, пак се отвори. Не излизаха японците от залата по половин час. И разбрахме, че реакцията на японците е по-скоро стъписване. А пък те са толкова сърдечни хора."

След дългогодишна работа стига до извода, че българският фолклор е уникален и няма сравнение с него. „Бил съм навсякъде по света, виждал съм всякакъв вид фолклор, но като нашия толкова многообразен с толкова много ритми и неравноделни тактове  просто няма никъде. Българският фолклор е уникален.  И разбира се, емоцията при нас е водещото нещо. Гласовете на певиците ни са уникални.“

За пенсионирането си споделя : "Наистина аз съчувствам на моите колеги, които слязоха от сцената и не се качиха. Докато аз не съм слязъл от сцената  и до ден днешен продължавам да съм на сцената. Защото продължавам с пеенето, с моите участия. Аз не усетих тази раздяла. А съм слушал от тях, че е много болезнено. Започнах да пея, още в Ансамбъл "Пирин". Нещата при мен се случват по-бавно, но винаги се нареждат така, както аз съм искал."

През 2014 издава третия си албум "Ех, любов, любов". Първата песен дава името на албума, песен, която е издирена от него. Целият албум е пропит с любовта към родината, майката, любимата. Създава песен за родния си град Враца.

"Мисля, че този Балкан над Враца е не по-малко юнашки от Пирина.", споделя народният певец.

Творческата и педагогическата дейности го удовлетворяват и вдъхновяват.

"Животът на артиста е хубав, когато получиш удовлетворението на публиката. Значи си си свършил добре работата и това те удовлетворява."

Целият запис може да чуете в звуковия файл.