Михаил Стефанов: "Искаме деца, които да мислят, да променят и да горят"

Мишо е роден в София, детските си години прекарва в град Исперих и в столицата. Завършва Втора английска гимназия и продължава  висшето си образование в СУ "Свети Климент Охридски"  специалност "Връзки с обществеността".  Над дванайсет години  работи като  експерт по комуникации и връзки с обществеността. Три години работи като директор на Национална мрежа за децата. Преди две години стартира своя малка консултантска компания. През цялото това време не спира  да работи с млади хора, което е неговата страст.

"Много обичам хората, да ги наблюдавам, да ги слушам, мисля си за взаимоотношенията им. Не ме вълнува точно какво си казват, съдържанието не ме вълнува, интересува ме комуникацията между тях много. Можех да стана психолог, но това е  скучно нещо, няма динамика.  А скуката ме демотивира, отказва ме от различни неща. Аз обичам да е динамично,  да има предизвикателства, неща, с които да се боря. В никакъв случай не съм от кротките хор, напротив." – разказва за себе си Михаил Стефанов.

За Мишо  младежкия фестивал на изкуствата "The bridge"  е една от най-важните стъпки в живота му, стъпка, която в бъдеще ще се окаже ключова за създаването на новите му проекти.

"Огромната ми глътка свеж въздух е "The bridge" във Видин и съответно сега започвам все повече да се насочвам в тая посока. Търся варианти как да го правя. Обаче  "The bridge"  има претенцията да вдъхновява, да напомня, че Видин не е изгубен, напротив, че тук все още има и ще има прекрасни млади и не толкова млади хора,  които могат да постигнат каквото пожелаят. Всъщност най-голямата ми награда от "The bridge"  са коментарите на децата в последните дни към приключването на всеки фестивал, които казват неща от типа на "Вие ни показахте, че ставаме за нещо, вие ни вдъхновихте." И има деца във Видин, които споделят, че живеят от фестивал до фестивал. След приключването на фестивала си казвам, ох, това е последният и някъде към февруари – март си казвам, трябва  да организирам следващото издание. Така че "The bridge" ще го има и тази и следващата година, до десетото издание аз съм двигател и инициатор. После много ми се иска да има приемственост, аз бих останал  като един визионер на "The bridge". Със сигурност ще предложа дали на един човек, дали на екип от хора да поемат инициативата за задвижването и организацията на фестивал.“

Гостът ни все пак успява да пресече професионалния си път в комуникациите  и  работата  с младите хора. Така се ражда проектът "Мини машини". Проект, който е насочен към тийнейджърите, към онова, на което не ги учат в училище. Оказва се, че  повечето от тях имат затруднения да общуват, да работят в екип, да раждат идеи. "Мини машини" стартира  като видеоканал в Интернет мрежата и се оказва, че интересът е огромен и Михаил е направил точното попадение. Целта на Мишо и неговият проект е да вдъхновява децата да повярват в себе си,  да започнат да мислят самостоятелно, да учат, живеят и мислят със страст, да не бъдат апатични. Защото всички те имат потенциал. 

"... Затова създадох "Мини машини". За мен да промениш света, означава да промениш начина, по който един човек вижда света. Това означава, че трябва да промениш света много пъти. Когато хората с променено мислене станат достатъчно много на брой, тогава те започват да влияят на средата. Това е моят подход, личен. Вярвам, за да вдъхновиш едно хлапе, трябва да говориш с него. Родителите му може никога да не успееш да ги промениш. Те са от друго време, от друго поколение. Аз вярвам, че трябва да се работи с децата от много малки, да бъдат вдъхновявани, с риск това да им носи малко търкания вкъщи. Искаме деца, които да мислят, да променят и да горят. На България не ѝ трябват апатични, слаби, неуверени същества, които да седят и да се оплакват." – категоричен е младият мъж. "Иска ми се децата още от малки  да ги научим на няколко простички неща, ама неща, които цялата среда в България им крещи обратното. Първото от тия неща е, че те самите имат потенциал да носят промяна, да променят нещата. На това много ми се иска да ги науча, да ги вдъхновя някак си. Да повярват в себе си и да кажат "ние можем да оказваме влияние". Много ми се иска да ги научим да мислят самостоятелно, да имат страст за разни работи, да не са апатични, искам да ги видя как горят, абе, живи да са, живи да са!"

"Целта ми е да направя една онлайн образователна платформа с видеоуроци, която да е безплатна за децата, така че колкото се може повече деца да придобият поне базисни умения. Да чуят за тези неща и да почнат да се интересуват от тях."

За своите малки радости, за приятелите и вярата Мишо споделя :

"Широкият ми кръг от приятели е огромен. За никъде съм без приятелите си. Всъщност всичко, което мога и всичко, което мога да постигна се дължи изцяло на подкрепата и на обичта на страшно много хора, които вярват в мен и на това, което правя и искам да направя и ме подкрепят безрезервно. Все повече се чувствам удовлетворен.  Много  харесвам един английски писател Клайв Стейпълс Луис,  автор на "Хрониките на Нарния". Биографът на живота му го описва като човек, който е притежавал "величествена скромност", която се изразява в това, че той не мисли за себе си, за това как се чувства, просто гледа да си върши работата и с всичко това гледа да допринася. Това много ме вдъхнови . И си давам сметка, че аз винаги съм бил много практичен човек, гледам да свърша работа, да има принос някакъв, обаче много рядко се питам, доволен ли съм, щастлив ли съм. Просто продължавам напред и толкоз. „Аз съм християнин. За мен вярата е ключова част от живота ми  и основна движеща сила. Тази идея на Христос, че всъщност ближният  е изключително важен, в мен лично е покълнала и много силно ме задвижва като идея.“

А за това какво е бъдещето за младите хора в България той казва:

"Бъдещето на младите хора го виждам бурно. Едно от предизвикателствата пред тях е дигиталният свят, също да продължат да общуват истински и искрено, огромно предизвикателство е и да решат да останат в България."