"Видински алманах" събира учени и творци с принос за България и света

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Цветовете на деня'', 05.04.2018 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Информация за личности, родени във Видин или свързани с този край, които са оставили следа и все още допринасят за един по-добър живот можем да открием в сайта "Видински алманах". Създател на онлайн изданието е Димитър Тодоров, който е родом от Монтанско, но от 40 години живее във Видин. В родолюбивото дело му помага неговата дъщеря- Наталия Тодорова. Идеята за алманаха възниква преди 4 години, разказва неговият съставител:

"Става дума за един сборник с биографични и библиографски за онези, които са създали някакви художествени и научни произведения... Всичко започна много случайно, когато бях заместник-областен управител. С професор Кюнел се свързахме, работихме активно за създаването на ЕвроШвейцарски университет във Видин. Тогава той ми се довери и аз му предложих да поканим видни учени от Видинския край, които са на ключови позиции, както и политически и обществени дейци, на една среща във Видин, за да им разкажем намеренията и целите на ЕвроШвейцарския университет. И оттам да си създадем едно лоби, което да помага в тази благородна кауза. Помолих тогава кметове, директори на училища, познати да ни дадат имена, телефони, адреси. Събрахме стотина имена, 46 от тях се отзоваха на 13 февруари 2006-а година дойдоха във Видин. И много години, от 2006-а до 2013-а година, документите с тези имена и адреси седяха при мен, аз си ги поглеждах, четях си ги, възхищавах им се, и преди 4 години реших, че това нещо не трябва да умре между другите листове. Започнах лека-полека да натрупвам още имена, да създавам статии с био-библиографски характер, като към монета са над 500 имена, 400 са със статии."

Всеки, който има предложение за дописване на учени и творци в алманаха може да се свърже с Димитър Тодоров. Събирането на информацията досега е било дълъг и нелек процес:

"От човек на човек, от книга в книга, от страница в страница, от интервю в интервю. Искам да благодаря на доста автори, като Генади Ганчев, лека му пръст, Емил Маринов, Христо Лишков, Благовеста Стаменова, Емил Митов, много ми помага. Много ми помогна Петър Петров, Димитър Стоянов, Иванка Велкова от Кула. И в Архива прекарах доста време."

Голяма част от учените и творците от по-старото поколение, включени в алманаха, са от селата, сираци и бедняци, които с огромни лишения, но и труд стават пълни отличници и невероятни научни работници. Общ поглед върху изданието показва, че Белоградчик е град на астрономите, Кула - на инженерите, а Видин- на лекарите.

Димитър Тодоров признава, че веднъж започнал да съставя сборника, трудно би могъл да се откаже от него.

Създаването на "Видински алманах" беше една назряла необходимост, е мнението на професор Димитър Стоянов, който е сред учените, включени в сборника и сътрудничили при неговото създаване. Той е роден в Монтана, като завършва средното си образование във Видин през 1960 година. Неговата биография е впечатляваща. Той учи в Московския институт за инженери по транспорта, специалност "Дизелови локомотиви и локомотивно стопанство". По-късно преподава във Висшия машинно-електротехнически институт и във факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт към Техническия университет в София. Директор е на Регионалния център за върхови постижения, основан от Асоциацията на университетите с преподаване на френски език. Заместник ректор е на Техническия университет. Участва в процеса на реформиране на системата за висше образование, заема ръководни длъжности и в различни институции на национално равнище, член е на работната група за подготовка за приемането на България в Европейския съюз и много други.

Професор Стоянов пази хубави спомени от ученическите си години във Видин, като не е спирал да се връща в града, който е останал в сърцето му.

"Видин по онова време беше един много приветлив град, известен най-вече със своята специфична културна среда. Той допринасяше много за проникването на културата от Централна Европа в България, благодарение на по-лесните контакти и близостта на две страни- Румъния и Югославия тогава, и благодарение на традицията. По онова време във Видин имаше няколко институции, държавни, които допринасяха много за културното възпитание и израстване на хората в този край. Това беше симфоничният оркестър, благодарение на който най-известните български музиканти, като диригента Саша Попов, Васил Чернаев- цигуларя, Недялка Симеонова и редица други... всъщност всички български музиканти по онова време гостуваха във Видин. Градският театър беше много добър. В него Хачо Бояджиев беше на работа в началото", спомня си професор Стоянов и с вълнение нарича Видин "уникално място".

Колко са академиците във "Видински алманах", кой е бащата на българското шампанско, чий е приносът за мястото на България сред космическите държави и още за видните учени и творци в сборника- чуйте в звуковия файл.