Христо Блажев: "За мен книгите са страст, въздух, всичко!"

Христо изключително много обича книгите и съвсем естествено те от негово хоби се превръщат в негова професия. Сега работи като заместник главен редактор на най-голямото българско издателство, създател на най-големия блог за книги у нас - "Книголандия", както и на най-шумната и луда група за четене във фейсбук - "Какво четеш...".  За да се случи всичко това, работи дълго време като барман, има два неуспешни опита за частен бизнес, след което продължава във вестник, а после в едно добро книгоиздателство.

Определя себе си като „книгофреник“, защото за него „книгите са водещи, те правят всичко, за да бъда себе си.“ И добавя:

"Наистина всичко, което правя е много свързано със самото четене, с книгите, с тази общност, която я има. И всеки мой ден е свързан с тези неща – с книгите, независимо какво се случва. Винаги книгите са водещи, те правят всичко, което е нужно, за да бъда себе си."

Прекарва детските си години на село, което за онези времена е напълно нормално. 

„Работел съм на полето, копал съм царевица, рано сутрин ставаш, тръгваш с една каруца да събираш съчки. ... Това са дяволски ценни спомени за мен, защото работата си е работа и не бива по никой начин да губиш връзка с онова Аз, което не беше много доволно от тези неща, няма как да лъжа, че това ме е правило радостен. Беше гадно, но когато имаш чувството за някаква мяра, ти можеш да качваш и да правиш хубави неща.“

Най-щурите му години са в ПМГ „Екзарх Антим I“.

"Най-ценните ми спомени са тези, когато спечелим някой важен мач. Това са малките неща. Всички можем да се дуем какво сме правили, накъде сме тръгнали, какви кариери имаме, но онази чиста емоция, която имаш къмто онзи момент – това се помни винаги и топли. Това е истината, това не са общите приказки, които всички можем да сипем.“

Днес живее и работи в столицата.

„Винаги се радвам, като се махна от София. Тя е хубав град да си правиш своите неща, но мисля, че всички правим нужното, за да я напускаме колкото се може по- често. Тя не е дом в този смисъл, в който всички влагаме.“

Още на 25 години знае с какво иска да се занимава.

„Още в мига, в който влязох в самия бранш, книжния, и започнах да се уча, схванах колко много дяволски смисъл има. Може би моето поколение ще бъдем последните, които влагат толкова много емоция в самите книги, в самото четене."

По време на следването си в Софийския университет работи много, трупа знания, научава се да комуникира с много и различни хора. Придобива опитност и се научава на много неща като това „че моят говор не е голямата драма – това е положението и трябва да се справяш през него. Хубави години бяха наистина, научих много. Не че си вадя хляба пряко от това, но получих знания, които ми помагат да правя книги, които обикновено не се правят.

Сблъсъкът между вестника и самата книга, като вещи, ми показа кое ми е по-ценно. Статията се чете и се забравя, докато книгата е винаги с теб и винаги можеш да се връщаш към нея, когато пожелаеш.“

В живота му се появява много важна книга за него, която оформя мирогледа му и в която вярва много силно. Това е книгата на Бен Голдейкър „Псевдонауката“, която показва в какви глупости и измислици вярват хората. 

„Науката е за това да елиминира нашия уклон да вярваме в това, което харесваме, в това, което ни се иска да бъде истина. Кошмарното е, че тези лесни лъжи са много вкусни лъжи, хората просто обичаме тези неща, мозъкът ни се храни с тях."

Пътувайки към Видин в автобуса, който е пълен, се оказва, че само двама души четат, останалите просто си седят, спят или гледат в смартфоните. 

"Това е много тъжно. Ок, нямаш време, но като имаш път и просто да седиш ей така и да не правиш нищо, това ме стряска. Скуката за мен, като понятие, е абсолютно непонятна.“

А за това какво е за него работата Христо посочва:

“Работя почти през цялото време. Като работя е много широко понятие, много рядко работата ми в този смисъл включва четене, чистото четене. Има огромно количество преговори  със страшно много хора, дали преговаряш за права на бъдещи книги, дали разговаряш с някой преводач, някой коректор, особено с някой, който прави корица. Прекарвам буквално часове, пишейки мейли. Страхотна работа е, най-хубавата работа. В моята работа не можеш да правиш винаги това, което искаш, просто се налага да чуваш хората какво искат.

Вярвам, че трябва да се влагат усилия в целия процес – от селекцията през правенето на книгата, през корицата до разшумяването на тази книга, което смея да кажа правим много добре. В това ми е силата.“

Години наред се бори да откупи правата на една от ценните книги според него. Книгата е „Бог не е велик“ на Кристофър Хичънс, велик хуманист и атеист. Според Христо много важна книга на нашето време – честно се обяснява защо вярата в наше време е нещо безумно.

„Атеизмът няма шанс в нашето време, защото на хората им е гадно. Вярват,че има смисъл от тяхното гадно, ами няма. Гадно е по принцип. Моите убеждения ме карат аз самия да го пълня със смисъл и го намирам за адски важно. Наясно съм, че с тази книга няма да правим пари, тази книга е от тези важните, които могат да променят живота на десет души, които овреме ще поемат в една смислена посока и тези хора могат да направят чудеса, с които да ни променят живота. Това  ме кара да вярвам в смисъла на моята работа, защото книгите променят“- категоричен е Христо Блажев.

"Не приемайте нищо на чиста вяра, наистина търсете фактите зад красивите лъжи. Когато нещо е лесно, обикновено не е вярно", е пожеланието на книгоиздателя Христо Блажев към слушателите на Радио ВИДИН.

Целия разговор може да чуете в звуковия файл.