Чирен пази спомена за Ботевия четник Георги Комитчето

Във врачанското село Чирен беше открит паметник на Георги Комитчето - легендарен Ботев четник, загубил живота си там, където е паметният знак. Това място е познато като "Комитската локва". Инициативата за паметник на поредния герой от българската история е на Иван Иванов, местен жител и родолюбец, а мотивът е, че "историческата памет трябва да се съхранява и помни".

Историческите данни за Георги Комитчето, достигнали до нас, почти липсват. Малкото запазени от тях се намират в Регионалния историческия музей- Враца. За да се улови атмосферата на времето, музеят ги предоставя на Иван Иванов, който иска да направи откриването и освещаването на паметника възможно най-автентично.

"Избрахме тази година, защото се навършват 142 години от славната априлска епопея. Преди доста години вече на същото място имаше паметен знак, но след падането на строя изчезна. Идеята беше да поставим метален знак, но това крие опасност от кражба. На живо песента за Комитчето беше изпълнена от дядо Цани, който се облича от дете като Ботев четник. Преразказът му беше страхотен, а това ме кара да се чувствам горд, защото запазихме историята за поколенията. Георги Комитчето е от ботевите четници, ранен на Милин камък, а впоследствие предаден и убит край нашето село. Георги не е толкова известен в обществото. Ние ползвахме запазената песен за него, която беше нашият исторически извор", разказа Иван Иванов и допълни, че инициативата му е получила необходимата подкрепа от кмета на Чирен Деян Дамянов и от местни дейци, почитащи родната история.

Паметната плоча на Георги Комитчето се радва на посещения, а местните жители са горди със скромния монумент.

"Паметникът е осветен, идват хора и го почитат. Обществото жадува за подобни прояви, но инициаторите липсват. В това е проблемът. Средства се намират. България ще се възроди още веднъж", разсъждава Иван Иванов.

Една подобна инициатива отнема ресурс, енергия и време. Иван Иванов би се включил отново, защото нашенската памет не трябва да изчезне, а да бъде използвана за пример, от който се учим и с който възпитаваме.

"Народът е държавата, не политиците. Народът трябва да пази корените си. Политиката и историята не трябва да се бъркат. Младите няма как да знаят какво е било, ако нямат пример от родителите си. Аз винаги бих се включил в подобна инициатива. Вярвам, че положението не е зле, но народът е обезверен. Напоследък мислим само за пари. България ще я има".

Още се носел пепелякът над Ряховското шосе след свирепата войска на Кел Хасан паша. Като по чудо останала неопожарена Враца, но близките села тръпнели: къде ли ще се отбият настървените усмирители на априлския бунт, колко ли български къщи ще изгорят в пожарища?

В един горещ ден по средата на май пламнал пожарът. Пламнал там, където никой не го чакал - горе високо на “Милин камък” .  Горил с нажежените цеви на пушките коравите длани на четниците, пукал жадните им за капка вода устни, изгарял с топлината на кръвта младата трева, жарил душата на  Войводата с огъня на мъката и горестта по падналите бойни другари.

Набушувал се и утихнал в знойната привечер. Отминала четата. Останали мъртвите, за да изтлеят докрай в пожара. Останал и Георги - самичък и ранен.

  Ходидил е Георги, скитал е

  не знае къде да иде …

  … денем се Георги криеше,

  а пък през нощта излиза …

  … Величко му хлебец даваше.

Не изтраяла юнашката душа. Решил се Георги най-подир и отишъл в Чирен да дири дружина. Добрият Величко много го раздумвал - да не ходи, че турци шетат из селото. Не склонил. Облякъл връз четническите дрехи други, селски.

  … Георги Величко не слуша,

  та си във Чирен отиде,

   на Савовата кръчмица,

  шише с вино поръча.

  Тамо си Георги познават,

  тамо си него издават,

  някой си Вълко Котларо

  на Ибовите синове.

  Турци му дрехи събличат

  - отдолу дрехи комитски,

  комитски дрехи юнашки.

  Черни му върви развиле,

  опък му ръце вързале …

Дума не отронил Георги, нищо не издал. Повели го турците към Враца, побеснели от гняв. Щом излезли от селото мълком се спогледали …

  …с ятаган турчин замахнал

  руса му глава отсякъл …

Трупът на Георги захвърлили в недълбока яма. Нахвърлили камъни и пръст - изравнили я. Главата набучили на кол и я понесли из село. Разнасяли я по мегдана и по махалите да плашат раята. Наситили се най-сетне и я захвърлили.

Прибрала я стара жена. Знаела тя, че в гроб се нечисто не туря. Мила главата и нареждала:

  … на мама Георги загубен

  на мама още млад и зелен,

  мамина руса главица,

  мамини очи шарени,

  мамина коса къдрава,

  мамини ръце вързани,

  мамина глава сечена.

Тъй тръгнала песента за Георги младото комитче. Тъй останало името на гроба му - Комитската локва.