Във Върбовчец и Яньовец звънят на кметския наместник за спешни повиквания

В трите населени места живеят по-малко от 50 души. До тях от години автобус не е стигал, не идва и лекар, казва  пред Анжела Каменова 90-годишният Иван Боновски, който в миналото бил кмет на Върбовчец.

„Няма превоз да се придвижиш, да отидеш на лекар да ти измери поне кръвното. Пътува се с таксиметрови коли. За да отида на 8 километра при личния лекар, трябва да изхарча 15 лева днес.“

За възрастните, на село най-тежка е самотата. Слава Димитрова ни посреща пред дома си. От година се заключва вкъщи, защото опитали да я оберат.

„Самичка съм. Тук в нашия район няма никъде никой, един човек само дето да продумаме по някога някоя дума.“

В съседното село Яньовец с адресна регистрация са само няколко  души. Сред постоянните жители е Ангел Василев.

„Преди години е имало три автобуса  в селото. Идват-сутрин, обед и вечер. Сега 30 години- нито един.“

За Матилда Матеева работният ден не е в кабинета. Търсят е денонощно.

„Това мен ме влече. Откакто завърших училище, исках да се занимавам с тази работа като кметски наместник. Да мога да помагам на хората в селото и да ги уважавам.“

Освен, че  поддържа градинките в село и се грижи за чистотата, кметският наместник готви на възрастна жена и разнася хляба, когато се наложи. При спешни случаи също звънят на нея:

„Номера съм си оставила на вратата на кметството- и личния, и служебния, ако на някого му трябва. Няма значение колко е часът и за какво ме търсят.“

Заради вниманието към тях, хората в трите населени места се отнасят с уважение към кметския наместник. Радват се дори, когато се отбие, за да си поговорят. 

„Помага ни момичето, много ни помага за всичко. Тя все едно ми е внучка“- обяснява Слава Димитрова.

Край Върбовчец минават туристите за пещерата „Венеца“. Заради лошия път рядко се отбиват, въпреки че в селото също има какво да покажат.  Историята му издал писателят Антон Страшимиров, който живял  в селото, докато бил учител във Видин. Сега има паметна плоча на къщата, в която е пребивавал. За да напомня за това, художник от Белоградчик го изрисувал на сградата на кметството, където има и клуб за събирания.

За миналото на селото напомня и старото училище. Изградено е преди 86 години. На входа майсторите изписали, че хората сами събрали средства, за да го направят.