Да следваш Ботев

Идеята за създаването на този поход е на студента-богослов от Оряхово Крум Тенекеджиев. През 1947 година 17 Ботеви поклонници – туристи преминават пътя на Ботевата чета и така слагат началото на най-голямата родолюбива проява в българското туристическо движение. Пътят е маркиран с 53 пътепоказателни камъка и шест паметни плочи.

Тази година заедно с момчетата и момичетата от видинската ПГ "Проф д-р Асен Златаров“ потеглихме с приповдигнато и бодро настроение от Видин, за да стигнем след няколко часа в град Козлодуй. Ние бяхме едни от първите пристигнали, бързо си построихме палатките и обиколихме лагера. Община Козлодуй всяка година обновява и облагородява пространството в парка и навсякъде царят изключителен ред и чистота, което наистина впечатлява.

В свободното си време преди официалното тържество желаещите имаха възможност да се возят с кораба-музей  "Радецки“– едно приятно преживяване. Таня Методиева и Ирена Борисова ръководеха видинската група от 34-ма ученици. 

Учителят по биология Ирена Борисова идва на похода вече шеста година. Според нея участието в него си заслужава, защото децата  получават истинска физическа закалка и стават истински родолюбци. 

Таня Методиева е преподавател по физическо възпитание в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров".  Тя организира своите ученици от клуб "Млад турист". Нейното желание  е да покаже на младите хора и друг аспект от живота, различен от ежедневието, да могат да усетят атмосферата на колективност, на сплотеност, на родолюбие  и това да остане в паметта им дълги години като чудесен спомен.

Заедно с всички млади Ботеви походници върви и Христо Ботев. Това е учителят по философия от врачанската Природо-математическа гимназия Филип Филипов, който прекрасно се въплъщава в ролята на българския революционер. Той споделя, че по този начин изпълнява своя патриотичен дълг към младите българчета, като ги придружава в преходите всяка година. Филип Филипов е толкова истински и жив в своята роля на Ботев, че повечето от децата се обръщат към него с "Господин Ботев“. През целия поход той върви с младите Ботеви четници, вдъхва им кураж и сила, наблюдава ги, радва им се.

"Мога да кажа че децата са ни великолепни. Гледам какъв е редът, дисциплината. Аз съм очарован. Гледам ги хубави, млади българчета. Наши хора, наша плът и кръв, това е нашата България! Просто ми е приятно! Това е нашата малка България!"

Напускаме  Козлодуй. След няколко часа ходене и почивки, стигаме първото село – Бутан. Местните хора са излезли пред домовете си, чакат ни, радват ни се. Подготвили са ни празнична програма. Продължаваме напред. Следващото село, където ще преспим, е Софрониево.  Тук ни очакват на площада като скъпи гости. Подготвили са се за нас с празнична програма, вечерта има и заря. На площада има продавачи на сладолед, на кебапчета и захарен памук. По регламент в 23 часа всички сме по палатките. Защото следващият ден ни очакват около 40 км. ходене.

Пътят ни минава през жита, полета със слънчоглед и жито. Небето е ярко синьо с малки облачета тук –там. В село Добролево оставаме за един час, за да ни представят своята празнична  програма, да ни се порадват и да ни почерпят с вода, кафе и чай. Наистина хората тук са много добри и името на селото е такова – Добролево. Разказват ни, че когато Ботев и неговите четници минават оттук, местните хора ги посрещат и гощават. Сега за тях е голяма болка, че походниците не нощуват в тяхното село. Още преди да влезем в Борован, ни посрещат с хляб и сол. Палатковият лагер е на един висок хълм. И отново-  точно в 23 часа всички сме по палатките, за да събираме сили за седващия преход. 

Заедно с походниците върви и медицински екип. Оказва се, че не е лесно на градските деца, които са доста обездвижени, да ходят толкова километри в топлото време. Критичният ден е третият – ако преминем третия ден, значи докрай ще издържим.

Вече сме в село Баница, където кметицата е подготвила най-хубавата изненада за гостите си – запалена е селската баня и посещението ѝ е безплатно. Баня с гореща вода -  истинско удоволствие след толкова горещина, прах и умора. Похапваме  и следва заслужена почивка. Лагерът гъмжи от деца – тичат, разхождат се, почиват, играят на топка и ластик.

На следващата сутрин потегляме, времето е с нас – слънчево и сухо е, няма дъжд. Стигаме местността Милин камък, където се е провела най-кръвопролитната битка на четниците с черкезката войска. Тук загиват 30 човека и има много ранени. На това място по-късно през годините се полага началото на Ботевите чествания. На 30 май 1920 година е издигнат паметник в памет на загиналите четници.

Стигаме местността Речка. Тук е много красиво. В подножието на Врачанския Балкан, с големи ливади и букова гора. Това е предпоследната ни нощувка. Отново има вечер на талантите, духова музика, подкрепителни пунктове, идват и жители от Враца. Своето бойно кръщение получиха 11 видински ученици. Като всеки един от тях вече има и второ име -  на Ботев четник.

Последният ден от прехода е най-стръмен. Изкачваме Балкана, почти няма равен терен. Не е лесно, почива се по-често. Хубавото е, че се движим по сянка. Тук през 1954 година са посадени дръвчета по пътя, за да има прохлада. Най-стръмният участък преди местността Йолковица е на открито и слънчево място. Правим няколко почивки и вече вървим само по равно. Заобикаляме и пред нас е Околчица с високия кръст. Нямаме търпение да се изкачим горе. Преди това се отбиваме на лобното място на Ботев, в  местността  Йолковица, където българският революционер е пронизан от куршум. На това място спираме, за да отдадем почит, да положим цветя, да чуем поредната лекция за последните дни на Ботев. Пеем химна на  Република България.

Точно над лагера, високо в синьото небе, се извисява 28-метровият кръст. Гледката е невероятна. Самият паметник на връх Околчица е издигнат през 1939 година по проект на арх. Петър Дограмаджиев и инж. Никола Новоселски. Това не е лобното място на Ботев, но идеята е била кръстът да се вижда отдалеч и затова паметникът е изграден на върха. Привечер тук на върха се провежда вечер на поезията на Христо Ботев.

На 2 юни сутринта са тържествата на връх Околчица. Всички са строени за последен път. Видинската група тръгва по-рано –  имаме организиран транспорт до Враца и след това ни очаква пътуване с влак.

Това е краят на похода. Във всички нас той остави чувството на удовлетвореност,  чувството за нещо различно, което сме направили за нас самите, за да променим себе си, да си докажем, че имаме силата и волята да превъзмогнем физическия си комфорт и да разберем, че човешките възможности са безкрайни. И то не къде да е, а по пътя на Ботев и неговите четници, които ни водят и сега напред и нагоре към върха със своя устрем, отдаденост, саможертва и любов към България!