Лиляна Петрова: Когато правиш добро, то се връща към теб

Лиляна Петрова е родена през 1955 г. в град Кула. Ваканциите си прекарва в родното село на майка си Цар Петрово и от това време има прекрасни спомени за много игри, много приятели, слънчеви лета и мразовити зими, усмихнати баба и дядо. Лиляна с усмивка си спомня за събирането и предаването на всякакви билки, най-вече лайка, като пионерско поръчение. През 1960 година семейството ѝ се мести от село Цар Петрово в град Видин. Основното си образование получава в училище „Георги Сава Раковски“, от пети до седми клас учи в Основно училище "Иван Вазов“. Спомня си своята  класна- Герсена Лазарова, която преподава история и трудово обучение. По това време получава първите уроци по готварство. Участва и в секция по лека атлетика. Продължава образованието си от 8 до 11 клас в гимназия "Димитър Благоев“. Учи в профилирана паралелка със засилено изучаване на математика. И тук има отново щастието да има прекрасен класен ръководител - преподавателя по български език и литература Цветана Димитрова, която запалва във всички ученици любовта към литературата и ги научава да бъдат човеци с главна буква.

Лиляна Петрова е приета за  студент в престижния университет – тогава ВИАС - София, а сега УАСГ (Университет по архитектура, строителство и геодезия), специалност "Промишлено и гражданско строителство“. След дипломирането си е разпределена във Видин, в строителното предприятие "Крум Бъчваров“ като технолог в арматурен цех. Една доста тежка работа за жена. Така минават три години. През това време не спира да мечтае. Мечтата ѝ е да проектира.

"Мечтаех си да проектирам, исках да проектирам. Нали всеки, който завърши нашата специалност, тайничко си мечтае да стане проектант. Това се случи – започнах в Териториална проектантска организация – Видин. Проектирала съм всичко – от гаражи до жилищна кооперация на шест етажа. Красива и запомняща се е например къщата до блок Розовата пантера с извити тераси, на пет етажа. Архитектурният проект е на арх. Георги Джотолов, аз съм направила конструкцията. Друго, което е мое – бензиностанцията до стадиона. Има красива кооперация на ул. "Гладстон“ 40, с един вход. Тя е красива сграда. Правихме я заедно с арх. Филип Филипов.  Един от блоковете на "Строител", монолитен. Последната ми изява е жилищната кооперация на пет етажа срещу хотел "Ровно“. Работехме заедно с инж. Галя Антова и арх. Ана Стоенелова. Правили сме по цялата област интересни къщи."

Във Видин има запазени красиви градски къщи. По моя молба Лиляна като конструктор направи своя класация за най-красивите запазени стари къщи.

"От старите къщи на Видин за мен най-красивата е в центъра. Има една сграда, която се води за най-красивата, но никой не знае, защото от нея много малко е запазено, не личи красотата ѝ. Ако някой се заеме да я реставрира, тя ще блесне, но едва ли това ще се случи. Тя се намира зад Аптека 1, по продължението в уличката надолу. Следващата по красота е била бившата Туристическа спалня, построена от фамилия Лилкови. Тя също е много красива, обречена е на самосрутване. Следващата е хотел-поща, бившата руска книжарница. Бившият Търговски дом също е бил много красива сграда, сега е разрушена, на мястото на Съдебната  палата. Тя е по проект на арх. Тодор Вархота, собственост на Тома Лозанов, впоследствие той я дарява на Търговското дружество във Видин. Имало е уговорка, когато са я взривили, да я построят отново. И тогава арх. Станчо Веков прави пълно архитектурно заснемане. Защото оригиналният документ не се пази.  Това означава, че я е оразмерил и преначертал наново, такава каквато е. Този проект го пазим тук в Държавен архив. Но това обещание не е спазено. Не са дали ново място за ново строителство."

През 1999 година започва работа в Държавен архив - Видин като инженер. Длъжността е обявена, тъй като в архива постъпват и технически документи и е необходимо да има специалист, който да се занимава с архивирането им. За новата си работа Лиляна Петрова споделя:

"Това е работа, която трябва да я работиш, за да се получава. Аз я харесах тази работа, явно в мен си го има това събирателско чувство от малка. То личи, няма случайни неща, в един момент нещата се наслагват. За 16 години стигнах до последно ниво – главен експерт."

В  работата си Лиляна Петрова има възможността да се докосне до интересни и ценни документи, нещо, което предизвиква у нея особено чувство, което не може да се опише с думи.

"В Държавен архив - Видин са признати 7 уникални документа. Най- първият това е един план на Видин и крепостта от 1730 година. Дипломата на Антим от остров Халки на пергамент, едни турски фермани. Като държа да вметна, че има архиви, които нямат нито един уникален документ. Това говори, че при нас има много ценни документи и това, че ние сме старопрестолен град не са празни думи. Това е чувство, което не може да бъде описано, трябва да го работиш, за да го почувстваш."

Сега тя е направила архив на дядо си Стоян Пеков Станев. Всичките му вещи са  били запазени в сандъче. Най-ранният документ, свързан с живота на дядо ѝ, е от 1903 година – повиквателна за служба в Трети Бдински полк. Така тя намира всички негови документи и съставя неговата автобиографична справка.

Семейството на Лиляна е многобройно – в дома ѝ живеят пет котки и две кучета. За тях се грижат тя и нейната дъщеря, която е ревностен защитник на всяко живо същество и на всяко растение. Тя е студент в Нов български университет – София, специалност "Екология“. Отдала се е на каузата за спасяване на бездомни животни в градска среда и във всяка свободна минута се занимава с тази дейност.

"В свободното си време гледам домашни любимци, готвя, пера, чистя. Трудно е да се гледа домашен любимец както трябва. Моята дъщеря го прави по всички правила и изисквания на ветеринарно-медицинското обслужване. Това, което получаваш в замяна, стократно надвишава труда, който влагаш. Това са едни същества, които не са човеци. Хората имат дори и лоши страни, а животинките имат само добри чувства. То може само да те обича. То няма никога да ти се разсърди" – обяснява Лиляна.

Радват я обикновените, малките неща в живота - когато се роди нов човек, когато някой в семейството успее. Като най-важното нещо в живота си определя раждането на дъщеря си. Щастлива е, че на нея е кръстена малката племенница, родена в Америка. Българските шевици и бродерии, българските песни и хора вливат в душата ѝ много позитивна енергия и живот.

"Обичам фолклорните изяви, доставя ми удоволствие да ги гледам. Харесват ми народните носии, те са много колоритни, много красиви. Колко странно, където и да ги видя – абе, няма две еднакви и това е нещо уникално и е създадено от българския народ. Много хора не го оценяват. Това е красота несравнима с нищо и излизала от ръцете на българката."

Сегашното състояние на Видин не ѝ вдъхва оптимизъм:

"За съжаление, не съм оптимистка. Нашият град заслужава много повече. Та ние имаме такава богата история. И дано нещо да се случи. Дай Боже да дойдат по-добри времена! Да правим добро" – това е житейският принцип, който тя следва и който отговаря на нейното вътрешно усещане за хармония.

"Когато правиш добро, рано или късно то ще се върне обратно към теб" – убедена е тя.

Целия разговор може да чуете в звуковия файл.