Леночка Ангелова: "Северозападът за мен е голяма, много голяма любов!"

Българската Леночка е родена през 1957 година  в град Димово. Родителите ѝ са от село Гранитово. Баба ѝ се казва Елена и баща ѝ я кръщава с умалителното име на Елена - Леночка. Най-милите ѝ спомени са от детските и ученическите години. В първи клас семейството ѝ се преселва от Димово в град Белоградчик. Учи в ЕСПУ "Христо Ботев“. Майка ѝ работи като главен  технолог в шивашкото предприятие "Ведерник“, баща ѝ е ръководител на предприятие "Родопа“.

В гимназията Леночка е отличничка.  Завършва 11 клас със златен медал. Двоуми се какво да следва – право, медицина, математика или физика. Надделява любовта към физиката. Така попада във Физическия факултет на СУ "Свети Климент Охридски“ – София, специалност "Физика на земята, атмосферата и космоса“. Тук среща бъдещия си съпруг и своята голяма любов. Двамата успешно се дипломират и заминават по разпределение в Монтана. Започват работа на Полигона за борба с градушките в село Долно Церовене. През 1984 година Леночка се премества в Окръжно хидрометеорологично бюро в Монтана, където работи и до днес.

Има две деца – син и дъщеря, и две внучета.

През цялото време докато разговаряхме с Леночка, основната дума, която тя използваше беше ЛЮБОВ. И не само в думите ѝ присъстваше любовта, тя струеше от цялото ѝ същество, от приготвянето на кафето, от радостта, с която отиваше до метеорологичните клетки и измерваше необходимите стойности, от грейналите очи, когато говореше за своето семейство, за любимия Белоградчик, за хората от Северозапада.  И в същото време Леночка е непримирима и борбена българска жена, която знае какво иска и  отстоява справедливостта за себе си и колегите си. Самата тя се определя като непоправим романтик, луд идеалист или сумасшедший /б.р. луд/.

За детството си спомня с умерена доза носталгия: "В онова време има много, много красота, то ни сплотяваше, то ни правеше човечни, усещахме се деца."

Отдавна домът ѝ в Белоградчик е празен, няма ги нейните родители и тя все по-рядко ходи там:

"Аз се опитвам да не тъгувам, защото всичко е било много красиво и трябва радостта да ме спохожда. Въпреки всичко трудно преодолими са тези човешки емоции. Иска ми се да ги има родителите ни по-дълго и да ни бъдат опора.  И дай Бог, всеки родител да е опора на децата си. Обичам си го Белоградчик, милея за него, дай Бог, да разхождам внуците си по същите пътечки, до парка, до обсерваторията. Приказка!"

За своята любима работа тя говори с вдъхновение и любов:

"Чудесно се справят колегите ми в института и благодарност за това, че разполагаме с добра апаратура. И прогнозите, които правят колегите ми в Плевен и София, са с изключителна сбъдваемост. Професията не е трудна за хората, които с любов я работят. Националният институт по хидрология и метеорология е най-големият институт в рамките на БАН и с най-голяма приложна дейност. От Шабла до Тимок и чак до Рожен- това сме ние, метеоролозите, навсякъде сме, полезни сме! Метеорологията е чудна наука, а синоптиката, взирането, което е напред в бъдеще неясно, е всеки ден разузнаване!"

Към всяко свое действие, към всеки свой анализ Леночка Ангелова подхожда с много отговорност.

"Изключителна отговорна е работата ни, когато ни търсят областни, общински служби,всякакви отрасли от икономиката, дори строителни фирми, които работят по европейски проекти, където загубите при лошо време са голяма тежест за всяка фирма, хора от селското стопанство. А когато правиш температурен анализ, с точност до десетата, и  трябва да изпишеш на лист хартия стойностите, отговорността е изключително голяма. Все по-малко има кандидатстващи в нашата специалност. Но има млади хора, които се справят блестящо със синоптиката. И аз съм доволна, че имаме млади следовници" – с оптимизъм споделя Леночка Ангелова.

Стигаме и до въпроса с протестите, които предприеха работещите в Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, във връзка с несправедливото разпределение на бюджетните средства за тази година. Леночка Ангелова активно подкрепя протеста.

"Обещано ни е, че ще бъдем подпомагани. Тук не иде реч за нашите заплати. Ние сме един от 15 световни метеорологични  центъра. Благодаря на всички колеги, които бяхме активни, защото то е за нашата дейност. Мисля, че направихме първата крачка и мисля, че тръгнахме заедно дружно в правилната посока, че така трябва да бъде - 21 век е."

Животът за моята събеседничка е едно голямо чудо и радост.

"Казваме "Има ни“ и това е щастие. Здрави да са всички хора и дай Бог, да няма война, защото днешното време е  едно такова въртеливо, едно страховито, плашещо дали ще я има нашата планета Земя, но надявам се разумът да надделее и да я има- во веки веков."

А за това какво ни кара да вървим напред, да се борим и да не се предаваме, Леночка има свое мнение:

"Но все си мисля, че любовта е двигателната сила. Понякога аз мислено съм се питала "Какво и днес ме вдига, какво ме кара да тръгна?“ . И то е защото с любов работя тази професия, с любов поглеждам към близките хора около мен, с любов посрещам утрото, изгрева на слънцето, вечер луната. Дори да ми се смеят, на 61 години - непоправим романтик съм, може би в някаква степен луд идеалист, но, ако с помисъл за красивото и за това, че утре ще е по-добре, както е казал поетът, аз мисля, че по-леко се живее. Защото то на всеки му е трудно. Въпросът е самарчето тъй да го носим, че да може всякаква тежест допълнителна върху него да не ни се струва по-тежка, а да ни се струва като предишната. Всеки носи Бог в сърцето си. Аз като физик смея да твърдя, че има природна сила, на която сме подвластни- ние си правим наши планчета, а тя разполага с нас. Любовта към Бога е всичко около нас и в нас. Тази вяра човешка, имам я. Вярвам, че на тази сила природна, все още ни има, защото дрънкат оръжията, но нека разумът и Вселената да крепят ситуацията. Но всичко това зависи от всеки от нас."

Леночка Ангелова обича родния си край и много внимателно анализира характера на северозападния човек, който за нея проявява голяма сила и стоицизъм.

"Северозападът за мен е голяма, много голяма любов! Интересни хора сме. Ние не сме чак толкоз нещастни, защото сме борбени. Западният човек носи една страхотна душа, едно интересно усещане за себе си. Щом като успяваме да иронизираме себе си и аз и другите около мен, то ще ни бъде и западът ще го бъде. А ние това го правим изключително сполучливо, смеейки се над себе си, лягайки, ритайки, но пак ставайки. Но западният човек за мен е голяма сила. Страхотен стоицизъм западнякът проявява, защото ако не беше този стоицизъм  и така, както ни водят официално най-бедният регион в Европа дори, Боже, отдавна щяха да обезлюдеят Видин, Враца и Монтана. Обаче западнякът живее напук- напук на времето, напук на политически условности, напук на всичко, което икономически се срина. Той е тук и сега, и се бори – и на село с градинката, с някое друго животинче, и в града, където може да намери поприще, но не се предава. И аз затова уважавам западния човек. За мен в днешни времена северозападният човек е борец и герой."

Такава е Леночка Ангелова, една невероятно позитивна и смела жена от турлашкия край, която ни вдъхва много увереност и сила. Благодарна съм, че съдбата ме срещна с тази жена, благодарна съм, че мога да ви я представя в нейната истинска светлина, благодарна съм, че нейната енергия и позитивизъм се разпростират върху целия Северозапад. 

"Да бъдем силни, да бъдем човечни и добри, да правим всичко  с любов" -  това е нейното послание.

Целия разговор можете да чуете  в звуковия файл.