Археолози посрещаха посетители в Рациария (снимки+видео)

„Интересът е много голям. Над 50 души вече са преминали. Ние непрекъснато обяснявахме на хората каква е точно нашата дейност. Това е една много добра инициатива, която смятаме на продължи и през следващите сезони, тъй като хората се интересуват, а и Рациария е най-големият археологически обект във видинска област. Колкото и сериозни да се проблемите тук с миналото на обекта, с тези разрушения, за които непрекъснато става въпрос, както и със слабото финансиране, смятам, че има възможности обектът да бъде проучен и да се превърне в туристически център на Видин.“

Археолозите попадат на почти сто находки това лято. Продължават проучванията в центъра на античното селище, подновени през 2013 година. Разкрито е вече почти цялото здание между късноантичната баня и резиденцията на провинциалния управител, когато Рациария е била столица на Крайбрежна Дакия.

„Сградата е изключително интересна. Въпреки многогодишните разрушения от иманярска дейност в Рациария, тя е много добре запазена. Има три строителни периода. Изградена е още в края на трети и началото на четвърти век, в ранния столичен период на Рациария. След това е вторият строителен период- има преустройство през втората половина на четвърти и пети век и тук, подобно на северните квартали, открихме много добри данни за едни исторически известни факти- разрушението на Рациария от времето на хунското нашествие- 441-ва, 443-та, 444-та година, когато хуните на Атила буквално сриват този голям римски град и го опожаряват. Масови са тези следи от опожарявания, които открихме и сме много щастливи от това, тъй като въпреки иманярската дейност, успяхме да хванем тези следи от тухлени подове, от горелите дървени конструкции на сградите върху една площ от около 200 квадратни метра. Има голяма концентрация на находки. Почти сто находки има в инвентарната книга от тази година. Повече от половината са монетите от четвърти, първата половина на пети век. След това хунско нашествие вече следва периодът на възстановяването на Рациария по времето на император Анастасий. Също в този сектор, северно от резиденцията на провинциалния управител, сградата, която проучваме, е била възстановена почти до нивото на съвременния терен. От нея открихме два големи зида, които могат да бъдат доста добре консервирани“- разказва доцент д-р Здравко Димитров.

За първи път археолозите извършват разкопки в района на бившия пионерски лагер в село Арчар, където е бил акрополът на римската колония. Намерени са архитектурни детайли от средата на втори век, които потвърждават предишни предположения на археолозите, че там е имало светилище на богинята Диана. С навлизането на християнството езическите светилища са изоставени и на тяхно място издигат християнски базилики, разказва доцент д-р Иво Топалилов, който извършва проучванията в този сектор.

„Открихме част от некропол с християнски погребения. Некрополът е в много лошо състояние. Тук любопитното е, че ние открихме няколко гроба, три от тях- запазени. В един от тях намерихме вероятно част от накит, който е бил сложен на лявата ръка на погребания. Погребаните са възрастни хора, с типичния християнски обред, с ориентация изток- запад, с глава на запад.“

Десетки посетиха днес разкопките на Рациария, а на място слушаха и разказите на археолозите.

„Защо се възползвах? Защото съм българин. Това беше една малко позната част от района на Видин, който е една от столиците на България. Целият този масив е със старини, а по-нататък личат следи от фадроми, трактори. Сега се радвам, че това се прави. Това е нещо уникално“- каза за посещението си Любомир Тодоров, който беше довел на археологическия обект и внука си.

„Рациария за всички нас, които живеем в този край и милеем за него, беше символ на иманярски набези. Сега виждам, че екипът на доцент д-р Здравко Димитров, с когото преди малко се запознах, работи усилено. Част от историята на нашия край, от римско време,  излиза наяве. Това е нещото, което ме привлече“- каза Марийка Василева, която е учител. Допълни, че се радва, защото при посещението си вижда и свои ученици.

В бъдеще в Димово се надяват да представят находките от Рациария в Музей на открито. Очаква се финансиране по трансгранична програма със Сърбия, каза председателят на Общинския съвет в Димово Добромир Тодоров:

„Това е една малка, но все пак някаква стъпка. Кръстили сме проекта „Музей на открито“ с една сграда, в която ще има информация, както и по-ценни експонати. Ще се представят филми и ще се провеждат конференции. Отвън, в двора, ще бъдат изложени артефакти.“

Смятат, че с реализирането на проекта ще привлекат и туристи.