Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Даниела Колова и нейното приключение, наречено Мозамбик

Какво е да живееш от другата страна на екватора, да се събуждаш от шума на на вълните на Индийския океан, да си потопен в друга реалност, да споделяш съвсем различна култура и бит, да обърнеш живота и навиците си на 180 градуса - за това разказва в "Другата истина" Даниела Колова от Видин, която четири години е живяла в Мозамбик.

"Младостта ми мина там и неслучайно това са едни от най-хубавите години в живота ми", разказа Даниела спомените си за тази страна. Тя заминава за Африка още 16-годишна, когато баща й е изпратен като специалист да помага в изграждането на помпени станции.

Снимка"Моите родители, Димка и Иван Колови, имаха невероятната възможност като специалисти да заминат на работа там. Първо замина баща ми. Няма да забравя деня, в който той дойде и каза:"Заминавам на работа в Мозамбик!", а майка ми отговори: "Ама как така, това е на края на свата..." За мен това беше като сън. Бях много малка- само на 15 години. След три месеца заминахме и ние- аз, майка ми и брат ми.

Баща ми работеше в една фабрика по специалността си. Той е хидроинженер и пътуваше много из страната. Занимаваше се с монтаж на помпи и помпени станции. Прекарахме там общо четири години. След две години вече имахме право на отпуска и се върнахме в България. Тогава брат ми каза, че няма да учи в училище в Мозамбик и си остана във Видин, а ние поехме отново към Мозамбик. Аз завърших там средното си образование, което се водеше като колеж и дори сега владея перфектно португалски език. И не случайно- там официалният език е португалският. В училището също всички предмети се учеха на португалски, като аз първата година бях освободена от изпити, защото бях чужденка и трябваше да науча езика. Беше трудно, но не и невъзможно. Освен това бях на възраст, в която попиваш всичко и учиш бързо.

СнимкаЖивеехме в столицата - Мапуто и учех в местно португалско училище. То бе голямо, на четири етажа и с два вътрешни двора. Училището доста се различаваше от едно традиционно наше. Там класните стаи имаха прозорци и от двете страни, както и две тераси. Във вътрешните дворове имаше градинки с характерните за тази страна фикуси, филадендрони и други растения, които бяха огромни. В училището имаше и много чужденци. Най-много бяха португалците, но имаше също чилийци, холандци, бразилци...Основните предмети, които изучавахме бяха математика, химия, физика, биология, история, география и португалски. Физическото го имахме само като предмет- не си спомням да сме тичали или да сме покривали някакъв норматив...Пеене и рисуване също нямахме, но пък учехме дискриптивна геометрия... Мога да кажа, че като материал бе доста трудно...Системата на оценяване също бе различна от нашата. Там е от 0 до 20, а не от 2 до 6. Двадесет обаче получавха само учителите. Аз стигах до 16, което е общо взето, добре.  

СнимкаВ столицата Мапуто имаше и други българи, дори две семейства от Видин. Поддържахме добри контакти с тях. Квартирата, в която живеехме беше много хубава. Само кухнята и трапезарията ни бяха колкото една българска гарсониера. Допълнително имаше хол и три спални. Имахме си и помощничка, която идваше три пъти в седмицата да почиства апартамента. Нямахме много разходи, защото не плащахме за отопление, но пък задължително трябваше да се охлаждаме, понеже там е много горещо.  

По това време в страната имаше купонна система. Нашето семейство беше четиричленно и имахме право да купим 4 кг. ориз, 4 кг. захар, 4 л. олио, брашно, някакви консерви риба ни се полагаха, както и месо. Когато пуснеха нещо допълнително, беше голяма лудница. Както казвахме тогава - луда купонна система, но ни беше интересно. Ние не сме се лишавали от храна, защото баща ми имаше приятели руснаци. Единият от тях- Виктор, който беше лоцман, ни снабдяваше редовно с риба. Даже си спомням, че тогава ядох за първи път рибни кюфтенца, които са фантастични. Става въпрос за една риба, на която носът й опираше в сифона на ваната, а опашката й свършваше на четвъртата плочка над ваната...

Как са били приети българските специалисти преди години в Мозамбик, опасно ли е било да се живее в столицата Мапуто, къде извън нея е ходила Даниела и била ли е на сафари, какво е да си на плаж на брега на Индийския океан и какви други развлечения са имали българите там, как са издържали на горещините и още интересни факти за живота на една българка в Мозамбик, можете да чуете в звуковите файлове.












Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена.  По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..

публикувано на 16.09.24 в 09:00

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00