Семейна среща на ловците в Ново село

Не знам откога е започнала тази традиция. Може би от социалистическо време, когато не се празнуваха светците и именните дни, а хората правеха празници на професията и хобитата. Оттогава датира спортният празник на общината, но вечерта на спортиста отмря, поради липса на такива.

Ловците в Ново село, обаче, са жилав народ, пък и наброяват малко над 70 души. Първо те отбелязват началото на ловния сезон като се събират по мъжки. Това е празник и на младите ловци. Ако не могат да убият дивеч на първия излет, заменят вечерята с агне. И започват лакърдиите за ловните подвизи – бивали и небивалии.

След като са разказали всички анекдоти на ловните си излети, нашите ловци решават да  потърсят нова публика, да се хвалят и пред жените си с ловните успехи. Защото ловът не е пазар за месо, а място за изява, за подвизи и разбира се за нови вицове. Семейната среща на ловците в Ново село се прави в средата на коледните пости, някъде между Никулден и Коледа. Защото тогава се стреля по всичко – фазани, свине, диви патици и още … И се прави разкошен новоселски попаз /попска яхния/.

Тази година срещата се проведе в салона на Социалния патронаж. Без официални слова и поздравления, но с прекрасно вино и разнообразни мезета, с много настроение и музика. Гост на вечерта бе Бъстър Василев със съпругата си – председател на ловната дружинка от съседното село Флорентин и стопанин на „Флорентинската урва“. Всеки ловец от района знае, че това е най-богатото на дивеч място в общината. И понеже е работен ден, дойдоха около 40 човека запалени ловци и техните половинки.

Вкусната манджа бе от диво прасе, защото тази есен новоселските авджии успяха да убият цели 19 диви свине. Както каза старият председател на ловната дружинка Валери Йонов „И ние се чудехме откъде дойдоха толкова, като дивечовите ниви са около 40 дка. “ Дали сушата ги е привлякла към Дунава или засятото поле им е дало храна и е увеличило популацията, никой не знае.

Майстор на новоселската яхния от диво прасе бе Николай Николов с асистенцията на Станка Христова. Той не издава своите малки тайни, но посъветва съпругите на младите ловци да не пропускат при готвенето на дивеч да слагат червено вино, а солта да добавят в края, минута преди да са отмъкнали тенджерата от огъня.

След броени дни постите свършват, така че всички могат да приложат добрите съвети на опитния готвач за празничната трапеза.