Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да носиш в сърцето си гора

2
Иво Стоянов
Снимка: Радио Видин
Интересният житейски път на Иво Стоянов представяме в това издание на "Калейдоскоп". Повечето хора го познават като  Горския, защото вече 36 години той работи в системата на горското стопанство. Детството му, следването му, работата му, съдбата му, целият му съзнателен живот е свързан по магически начин с гората.
Той е роден през 1964 година в Раковица, село в полите на Стара планина. Основното си образование завършва в училището в село Раковица. Следва техникума по горско стопанство "Христо Ботев“ в град Велинград специалност "Горско стопанство и дърводобив“. След като завършва средното си образование през 1982 година, започва работа в системата на горите в "Горско стопанство" град Белоградчик. От 1984 година се прехвърля в  град Видин. В момента е помощник-лесничей в Държавно Горско стопанство - Видин. Живее в град Кула. Семеен е, има две внучета.  Детството на Иво  минава между двете близки села Киреево и Раковица, които са сгушени в  полите на Западна Стара планина. През ваканциите стои повече в Киреево при баба си и дядо си по майчина линия. В спомените му те са най-добрите баба и дядо, които му разказват вълшебни приказки и му прощават всички бели. А спомените за необикновените приказки, които той слуша всяка вечер, се връщат отново в неговото съзнание, и той решава да напише съхранените приказки в паметта си.  Така се ражда книгата "Приказки от  дядо и баба".

Детството
"Баба ми и дядо ми в Киреево те бяха хора земеделци и знаеха много приказки над 100 и много увлекателно ги разказваха. Те ги бяха чули от техните баби и дядовци, това се е предавало във времето и не са били писани. Те бяха много мили хора. Затова и аз прекарвах времето си при тях. Родителите на баща ми бяха овчари. Помагах на дядо и на колибата съм седял, нямаше ток тогава. Това са едни мигове, които са незабравими, остават за цял живот в съзнанието. Сегашните деца не могат да ги изживеят. От дете обичах природата, това ми повлия и ме насочи към тази професия - лесовъдството. Но тогава беше ограничен приемът. За нас беше Тетевен и Берковица. Посъветваха ме да си изпратя документите в Министерството  на горите и горската промишленост. Аз ги изпратих, но отговорът се забави много и аз изпуснах срока да ги подам във Велинград. И бях принуден да се запиша в Берковица. ...На другата година се преместих във Велинград. Там имам много приятни мигове, намерих много приятели. Този град ми остана в сърцето."

Професията "лесничей"
"Защото гората е животът, без нея и ние не бихме съществували. Тя отделя кислород, с който живеем. Не мога да си представя да работя нещо друго, вече 36 години. Всеки ден ми минава различно, имаме залесяване есен или пролет, разнообразна дейност, с всичко е свързана. Има залесяване, но то се извършва в държавния горски фонд от нашето държавно горско стопанство. Всяка година имаме залесяване на акация, топола от порядъка на 500 дка. Нашата територия е 34 000 хектара, голяма, но разкъсана територия и обхващат 8 общини. Най-голям е горският фонд в Балкана на Раковица, Подгоре, Киреево.  Най-интензивното залесяване е било от 60-80 години с иглолистни гори, най-вече от черен бор и смърч. Най-добре виреят широколистните гори в нашия край."

 Животните в горите
"Има увеличение на фазана, на дивата свиня, сега вече почти няма елен - лопатар. Не се планува отстрел на сърните, за да може популацията да се запази и увеличи. Има много хищници като чакали, които унищожават полезния дивеч. И тук идва ролята на ловеца. Преди години имахме разсадник "Алимана", произвеждахме тополови фиданки, но го закрихме".
 
Гората
"Трудно е да ползваме гората с разум и в полза на хората. Трудно е, хората имат гората като средство за огрев. Хубаво е, че гората бързо се възобновява, това е хубавото. Доста години трябват, десетилетия, за да се възстанови. Сега на гората се гледа комерсиално, а не като природа, дар Божи.  Това откъсване от земята и гората се е отразило на младото поколение. За българина гората е била  неговата душа и неговото сърце. И това откъсване е пагубно. Вече е опасно да си горски надзирател, на моменти е много рисковано.  Но всеки сам решава и да знае, че има и такъв момент. За да бъде човек лесовъд, трябва да обича гората, да има сърце за това , да носи в себе си обичта към гората. Най-хубавото в живота ми е това, че се посветих на гората. Другите неща са на втори план. Гората е хубава във всеки един сезон и има своя чар."

Приказки от дядо и баба
"Издадох книгата с 25 приказки, които ми ги разказваха баба и дядо. Много обичах да ми разказват приказки. Така спонтанно ми дойде тази идея. Да издам тези приказки в една книга, защото са част от нашия фолклор. За да се запазят за поколенията. Любимата ми приказка е "Баща и син". Всички те са уникални, защото показват човешките добродетели, които трябва да притежаваме."

 Повече можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Гербът на Видин на 89 години

Преди 89 години на днешния ден Видин се сдобива с герб . Той е изработен по идея на тогавашния кмет д-р Бърни Бончев, който много искал Видин да има символ, който да обхваща целия облик на града и да го представя по най-добрия начин. Проектът на герба е одобрен на заседание на Общинския съвет на 18 февруари 1936 г. и се взема решение да бъде..

публикувано на 18.02.25 в 16:11

Видинският отбор по английска реч и дебати се отличи на състезание

Отборът  по английска реч и дебати  "BEST"   на ГПЧЕ "Йордан Радичков" във Видин се завърна от зимното издание на състезанието с много отличия и награди .  Йоанна Иванова и Стефан Симеонов , от осми клас, спечелиха купата за първото място в категория "Начинаещи" и медали за шесто място в "Напреднали" на финалите:  "Аз и..

публикувано на 18.02.25 в 15:00

Зрелостници от Видин представят "Лентата на спомените"

Дванайсетокласници от СУ "Свети свети Кирил и Методий" във Видин организират изложба концерт "Лентата на спомените" . Идеята е на учениците, които искат да покажат своето развитие и израстване през годините и да си припомнят различните моменти от ученическия живот. Общо 21 са завършващите младежи в паралелка с профил "Музика и изобразително..

публикувано на 18.02.25 в 14:00

"Поезията на 90-те оживява" в библиотеката в Монтана

Прожекция на кратки поетични филми по стихове от 90-те години на български автори ще се състои днес, 18 февруари, от 17:00 часа в  Регионална библиотека "Гео Милев" в Монтана . Проектът се нарича "Поезията на 90-те оживява" и включва филми, които са съчетание на музика, визия и стихове на известни и любими български автори, разказва Мария..

публикувано на 18.02.25 в 13:00
Иван Попов

Четирима опълченци от с. Лик участват в Освободителната война

Повече от седем хиляди и петстотин български патриоти участват в Руско-турската освободителна война. Към Българското опълчение се присъединяват и четирима опълченци, родени в мездренското село Лик. Иван Петров Попов (1841-1928) е изключителна личност, чието име остава в народната памет и за когото и до днес се разказва. Още през 1860 година той е..

публикувано на 18.02.25 в 08:46

Проф. Радостина Александрова: Във формулата на любовта винаги има и щипка магия

Денят на влюбените - 14 февруари, отмина, но вечният въпрос - какво е любовта , не спира да вълнува човечеството така, както го е правил, откакто свят светува. Учените са тези, които в наши дни, се опитват да открият формулата на любовта и да обяснят какво се съдържа в нея. Своя прочит по темата направи и проф. Радостина Александрова от БАН...

публикувано на 17.02.25 в 17:41
Лазар Гецковски

Лазар Гецковски е първият "Посланик на вярата в доброто" в Мизия

Днес, 17 февруари, отбелязваме Деня на спонтанната доброта. Той се празнува по цял свят от благотворителни организации, но не е известно кой е конкретният инициатор. Най-популярен е в САЩ. В този ден хората трябва да се стремят да бъдат добри към всички, без да очакват награда. Именно затова днес ви представяме един такъв пример от град Мизия,..

публикувано на 17.02.25 в 16:17