Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

От Видин до Ангола за година и обратно


Екзотичното пътешествие описва днес в "Другата истина" видинската преводачка Даниела Колова, която преди години е част от екипа, който изгражда в град Бенгела завод за помпи. По това време градът, в който живее Даниела, е в епицентъра на продължилата близо 30 години гражданска война в Ангола. След получаването на независимост от Португалия през 1975 г., три Снимкаанголски партизански движения се борят за властта (чак до 2002 г.), като сравнително най-стабилно начело се задържат комунистите. За да възстановят разрушената си икономика, те викат специалисти от бившите социалистически страни, включително и от България. По тази линия в Бенгела идват и видински инженери от видинския помпостроителен завод "Г. Димитров". На Даниела е поверено да превежда техническата документацията и да осъществява контакта между българските специалисти и местните:

"Бенгела е град, разположен на около 450-500 км от столицата на Ангола, Луанда. До там задължително се пътуваше със самолет, защото разстоянието наистина не е малко и то в страна, където имаше гражданска война. Първо заминаха нашите специалисти, които трябваше набързо да минат курс по португалски. Колко научиха от езика- не знам, но поне съм сигурна , че съм ги научила да питат "какво е това" и да си поискат чаша вода. После трябваше да тръгна и аз. Набързо ме приеха в редиците на БКП и тръгнах. В Луанда на летището трябваше да ме посрещне наш представител на "Машиноекспорт". Той дойде, но имаше някакъв проблем с полета и трябваше да изчакаме на летището известно време, а денят беше много горещ- на мен ми се стори, че температурата там е около 100 градуса. СнимкаТова бе първата ми среща с Ангола. И още нещо. Първата дума, която трябва да научиш там, е "търпение". Там нещата се случват бавно и спокойно. Ако ти си нетърпелив, най-много сам на себе си да навредиш- нещата няма как да се случат по-бързо...

Българите в Бенгела от нашия завод заминаха на два транша, а аз бях там през цялото време. Освен тях, в града имаше и други българи. Интересното е, че там успях да се разболея и от малария, въпреки че имах вече ваксината против болестта още от България. Как се разболях, не знам, но имам известни подозрения, че още по време на престоя ми на летището в Луанда, някой малариен комар е успял да ме клъвне... За този период направо не искам да си спомням, беше ми много зле. За престоя ми в болницата - още повече. Там си бе истинска касапница. Лечението се състоеше в приема на три хапчета с размер на пул за табла. Това бе най-голямото наказание за мен, но нямаше как. Болестта протича много тежко. Ти си с много висока температура, тресе те и търсиш с какво да се завиеш, а навън градусите са над 40. Най-тежко бе първите три дни и после още няколко, докато се възстановиш. 

СнимкаПо това време различните групировки в Ангола подписаха споразумение, че повече няма да воюват. Това се случи на 31 май 1990 година. И отиваме ние при един съсед, португалец- сеньор Морра, тогава за пръв път стрелях и аз с автомат "Калашников". Така отбелязахме подписването на мира. Там всеки си има вкъщи някакво оръжие, като на почит са предимно руските. Там казваха:"Руская машина- хорошая машина". Ние, които живеехме в града, не сме имали проблеми, но извън него се водеха сериозни сражения. Спокойно беше. До нас не стигаха тези неприятни събития. Живеех си в самостоятелна квартира в града, далеч от другите колеги, но пък имах охрана пред къщата.  
На обекта работата също вървеше добре. Имахме само един инцидент с един местен, който, докато отварял един от сандъците с машини, бе го ухапал скорпион. Важното е, че човекът оцеля, но знам, че е бил доста зле. Веднъж отидохме и до една кафеена плантация, на около 50 км от Бенгела. В този район се отглеждаше доста кафе. Там трябваше да ходим със специални ботуши, защото в кафеените храсти живеят едни супер отровни малки зелени Снимказмии. За целта работниците беряха зърната със специални ръкавици. С една дума- брането на кафето си е доста рисковано и не особено лесно, но пък е разкошно...

В Бенгела имаше доста европейци. Дори съседката ми се оказа, че е също от Видин. С нея редовно си комуникирахме и често ходехме заедно на плаж." 

Още за живота в Бенгела, за местните ястия, какво е да ядеш риба меч или пържоли от морска костенурка, повече за местните нрави и животът в страна- арена на въоръжени междуетнически сблъсъци, както и за инфарктното пътуване на Даниела Колова за България, можете да чуете в звуковите файлове.

 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ученици дариха одеяла на новородените в град Лом

Коледа не е просто дата в календара, тя е чувство, от онези приятните, които носят уют и топлина в сърцето ни. Тя е  празник на душата, която носи незабравими мигове и жестове към любимите ни хора. По Коледа винаги ставаме по-добри и освен към близките ни хора, проявяваме жестове на добрина и към околните. За това и днес, повлияни от коледния дух ще..

публикувано на 25.12.24 в 17:05

Цветелина Цветкова: "Нищимошката" е моята коледна магия

Писателката Цветелина Цветкова ще представи първата си детска книга "Нищимошката" пред малки читатели от Видин. Срещата е тази събота, 28 декември, от 11 часа, на коледния базар в града.  "Нищимошката" я измисли моята приятелка Момо, която сега е на 15 години. Тя ми разказа за нея, когато беше на 5. Значи Нищимошката ми стои в главата от 10..

публикувано на 25.12.24 в 16:43

Майсторки с възстановка на над 100-годишна риза бърчанка от Видинско

Възстановка на над 100-годишна риза бърчанка от Видинския край е един от подаръците, които неотдавна получи за рождения си ден етнографът от Русе Искра Тодорова. Ризата е изработена от майсторките везбарки Капка Виткова от Видин и Елисавета Йорданова от Русе. Поръчана е от близки на етнографката, която е с корени от Видинския край. За да създадат..

публикувано на 25.12.24 в 13:58
Врачански митрополит Григорий

Рождественско послание на Врачанския митрополит Григорий

Христос се роди! Прославете Го! Възлюбени в Господа чеда на светата Врачанска епархия, Днес, когато празнуваме раждането по плът на нашия Спасител Иисус Христос, прославяме Господа и възкликваме: „Бог е с нас” (Ис. 8:10; Мат. 1:23). Сърцата ни са обзети от чувство на радост, благодарност и удивление, защото Той дойде в света, за да..

публикувано на 25.12.24 в 00:05

Във Видин пресъздадоха обичаите за Бъдни вечер

Традиционният фолклорен събор "Бъдник" събра на площад "Бдинци" във Видин читалища от областта, жители и гости на града. По време на 16-тото издание на проявата беше украсена двуметровата сурвачка, бяха пресъздадени автентични обичаи, деца месиха коледни краваи. По традиция бе организиран и конкурс за обреден хляб, тази година с първо място бе..

публикувано на 24.12.24 в 14:30

Две песни на певец от Северозапада са включени във филма "Почивката"

Певецът от българския Северозапад, Валентин Велчев от Враца,  се съгласи две негови песни да бъдат включени в новия български филм  "Почивката".   Двете песни са  "От Враца до Дунава" и "Аз съм Валентин".  Жанрът на новия филм е комедиен, в него участват актьорите Димитър Кирязов и Силвия Йорданова, познати ни от поредицата "Светът на..

публикувано на 24.12.24 в 12:00

Защо пазаруваме "като за последно" по празниците

Ако пред големите вериги хранителни магазини, не намираш място за паркиране, опашката пред магазина за месо стига до улицата, а около себе си виждаш повече опаковъчна хартия отколкото паднали листа, а портмонето ти е все по-леко като перце, значи няма какво да се чудим, на прага сме пред  коледните и новогодишни празници. Защо обаче последните..

публикувано на 23.12.24 в 17:00