Кога ще видим светлината и в нашия тунел?

"Тези индикатори проследяват напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. През 2017 година линията на бедност общо за страната е 351.08 лева средномесечно. Под тази линия за бедност са били 1 665 000 лица, т.е. 24 % от населението на страната. В сравнение с предходната година, линията на бедност нараства с почти 14%. Относителният дял на бедното население също нараства - с 0.8 %. Линията на бедност се увеличава с доста голям процент. Относителният дял също нараства. Данните за 2017 година показват, че ако в доходите на домакинствата се включват доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери, равнището на бедност се повишава до 29.2 %. Ако се изключат пенсиите и останалите социални трансфери, равнището на бедност нараства до 44.8 %", обобщава началникът на отдел "Статистически изследвания"- Видин Цветан Цветков.

Неравенството в разпределението на доходите се измерва с показател, представящ съотношение между доходите на 20-те процента най-богати домакинства и 80-те процента най-бедни.

"Средно за Европейския съюз този коефициент е 5.2, а в България - 7.7 - т.е. най-висок в целия Европейски съюз. Това говори достатъчно само по себе си", каза още Цветан Цветков.

"Аз не знам как ще живея, но добре си знам как съм живял. Роден съм аз с подрязани криле и напразно съм мечтал" - думи, стигнали до нас през 1991 година от крилатата песен на Подуене блус бенд. В днешно време по-често се случва да преживяваме, отколкото да живеем. Усилието на институции като КНСБ и НСИ да информират обществеността за тежката ситуация, в която се намира България, си остава често глас в пустиня - данните са пред нас, но конкретни действия за онова, което се нарича прогрес, не виждаме. 

"Извън Европа и света, докога ще живеем така", се пее още в песента на Подуене блус бенд...