Видинчани са категорични, че смяната два пъти годишно води до объркване в ритъма им на живот.
"Създава проблеми на здравето, на транспорта и т.н., безпредметно е, назад във времето е имало ефект", казва видинчанин.
Смяната на зимното с лятно часово време е започнала преди 100 години, за да се пести електроенергия, но и да се използва повече светлата част на деня.
По време на Първата световна война Германската империя въвежда лятно часово време, за да пести въглища в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последва примера, като отначало въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. Русия и още няколко държави чакат до 1917 г., а Съединените щати възприемат мярката през 1918 г. Конгресът на САЩ установява няколко часови зони и официално въвежда лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен преди повторно въвеждане. Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година.
По думите на дългогодишния фелдшер в Златорожието, бивш кмет няколко мандата на село Кутово - Живко Дионисиев, който от години работи към Центъра за спешна медицинска помощ във Видин, тялото на човек е устроено така, че да се приспособява към различни ситуации. Затова смята, че смяната на стрелките не може да ни вреди на здравето.
"Организмът има голям потенциал, нужна му е една седмица, за да влезе в новия ритъм", казва Дионисиев, който има 40-годишен стаж.
Очаква се Европейският парламент да гласува законодателната промяна преди края на настоящия си мандат. Каквото и да реши обаче, промяната трябва да бъде гласувана и от българския законодателен орган.
В следващите редове ще ви отведем при един човек, за когото магаретата не са просто животни, а мисия и любов . Той е Трифон Георгиев – млад фермер от козлодуйското село Бутан , човек със здрава връзка със земята и с ясна цел: да съхрани вида на магарето, което днес е на изчезване . Историята му започва преди десет години, когато..
В рубриката "На раздумка с Яна Маринова" гостуват Графинка Маринова и Величко Георгиев , от видинското село Капитановци, които чрез танца търсят корени и бащино огнище. Те са част от вокално-танцовата формация при местния пенсионерски клуб "Жива Вода" и разказват за някои от своите участия и успехи в различни краища на България: "Песните и..
Нова инициатива във Враца показва града през погледа на младите. "Гласът на Враца" е нов канал в социалните мрежи. Зад него стоят двама младежи, решили да улавят пулса и настроенията сред жителите на града и да ги споделят чрез видеоклипове във Фейсбук и други социални мрежи. Във видеата участват и известни личности, засягат се актуални теми,..
Продължава възможността заети и безработни хора да повишат трудовата си компетентност чрез ваучери за безплатни обучения от Агенцията по заетостта. Желаещите да го направят могат да избират сред голям брой професии и различни квалификационни курсове за придобиване или подобряване на умения в сферата на чуждоезиковото обучение, технологиите и други...
Бащата на оперетата Жак Офенбах създава някои от най-емблематичните сценични творби за музикалния живот на Париж през 19-ти век. Има над 100 оперети, сред които "Орфей в ада", "Хубавата Елена", "Парижки живот", "Херцогиня Геролщайн" и др. Единствената му опера "Хофманови разкази" и до днес се посреща с овации по целия свят. Слушайте ни всеки..
Ролята на доброволните отряди (или доброволческите формирования) може да варира в зависимост от ситуацията. Те често се включват в борба с пожари, помощ при наводнения, земетресения и други бедствия, евакуация и първа помощ, както и при раздаване на храна и вода. Важно е да се каже, че ролята на доброволните отряди в България не стига само до..
На 27 август отбелязваме Международния ден на бокса - дата, която ни напомня, че рингът не е само арена на физическа сила, но и сцена на воля, дисциплина и човешки дух. За мнозина боксът е просто спорт с удари и защита, но за тези, които са го изпитали, той е цяла философия на живота. Международният ден на бокса не е просто празник за..
Ясно