Видинчани са категорични, че смяната два пъти годишно води до объркване в ритъма им на живот.
"Създава проблеми на здравето, на транспорта и т.н., безпредметно е, назад във времето е имало ефект", казва видинчанин.
Смяната на зимното с лятно часово време е започнала преди 100 години, за да се пести електроенергия, но и да се използва повече светлата част на деня.
По време на Първата световна война Германската империя въвежда лятно часово време, за да пести въглища в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последва примера, като отначало въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. Русия и още няколко държави чакат до 1917 г., а Съединените щати възприемат мярката през 1918 г. Конгресът на САЩ установява няколко часови зони и официално въвежда лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен преди повторно въвеждане. Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година.
По думите на дългогодишния фелдшер в Златорожието, бивш кмет няколко мандата на село Кутово - Живко Дионисиев, който от години работи към Центъра за спешна медицинска помощ във Видин, тялото на човек е устроено така, че да се приспособява към различни ситуации. Затова смята, че смяната на стрелките не може да ни вреди на здравето.
"Организмът има голям потенциал, нужна му е една седмица, за да влезе в новия ритъм", казва Дионисиев, който има 40-годишен стаж.
Очаква се Европейският парламент да гласува законодателната промяна преди края на настоящия си мандат. Каквото и да реши обаче, промяната трябва да бъде гласувана и от българския законодателен орган.
В свят, където технологиите и масовото производство доминират, има хора, които намират красота и смисъл в най-обикновените неща. Един от тях е Силвия Цанкова от Видин . Тя е майстор в това да превръща обикновената хартия в невероятни творения под формата на цветя . Нейната работа не е само да вдъхва живот на използваните материали, но и да..
Служители на Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" (РСПБЗН) във Видин направиха демонстрация на използваната пожарна и аварийно-спасителна техника и оборудване в града. Събитието е част от проявите, включени в Седмицата на пожарната безопасност, каза Димчо Горанов , началник на РСПБЗН: "Днес сме ситуирали на..
Фестивал на рибата и рибената саламура ще се проведе тази събота на брега на Дунав във видинското село Кошава . За програмата съобщи кметът Валентин Маринов : "От 08:00 часа сутринта сме долу. Към 10:20 ще започне да свири Градският духов оркестър до 11:00 часа, когато е официалното откриване, да приветстваме гостите, заедно с кмета на община..
Подготовката на първокласник за учебната година е важен, но и скъп процес. Всяка есен семействата се сблъскват с предизвикателството да осигурят всичко необходими за детето си. Родителите обикновено търсят баланса между качеството и цената, за да гарантират, че децата им ще разполагат с всички нужни материали, без това да представлява..
В навечерието на първия учебен ден в "Думата имат старейшините" гостува 86-годишната Ангелина Младенова, която е била начален учител в училище "Любен Каравелов" във Видин. Тя е от белослатинското село Попица, но след като се омъжва се мести във видинското село Ивановци, където я намираме и днес. За себе си Ангелина Младенова казва, че е имала..
В мездренското село Върбешница няма незаконни сметища. Причината- кметът Магдалена Динкова обикаля селото и когато види, че някъде се чисти или се ремонтират къщите, казва на хората какъв е редът за изхвърляне на отпадъците и контролира дали се спазва начинът на изхвърлянето им. Преди 3-4 години нерегламентираното сметище било изчистено. "И..
Проблемът с незаконните битови и строителни сметища е изключително голям, за разлика от други населени места в страната, това установява народният представител Петър Петров, след като започва да обикаля област Монтана, от която е избран. "Стигало се е дотам, че се образуват незаконни сметища с години и те се виждат даже от сателитни..