Регионалните различия в Европейския съюз (ЕС) се задълбочават, показват последните данни на Евростат. Северозападна България остава с най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението, изразен в стандарт на покупателната способност, в общността- едва 31% от средното за ЕС. Най-общо казано, доходите и благосъстоянието тук са около една трета от средното за Евросъюза и близо 20 пъти по-малко в сравнение с най-богатите райони в Европа, отчита европейската статистическа служба. 
 Данните са анализирани от Института за пазарна икономика.  "Това усещане, което се е насадило през последните 15-20 години, за неравно регионално развитие у нас, се дължи на ниската база на развитие в части от страната, в които стандартът на живот е наистина нисък в сравнение с европейските стандарти. Наистина Северозападна България остава най-бедният район, но в най-бедните десет региона на ЕС влизат пет от шестте български района, като само Югозападна България не е там. Има известна конвергенция- преди десетилетие стандартът на живот в Северозападна България е бил 28% от средното за Европейския съюз, сега вече е 31%, но това е крайно незадоволителен темп. Хубавото е, че за разлика от някои други части на ЕС, поне не се наблюдава спад. Един от основните инструменти за икономически растеж на Северозапада е подобряване на инфраструктурното състояние- дори едно съоръжение, като Дунав мост 2, в крайна сметка не успява да разгърне напълно своя потенциал, защото съпътстващата инфраструктура не е на необходимото ниво. Трябва да се работи и за привличане на ключови инвеститори. Моделът на икономическа зона Тракия в някакъв момент ще тръгне и към Северозапада, въпросът обаче е това да се случи възможно най-бързо, защото демографските процеси, които протичат там, в един момент ще възпрепятстват евентуални инвеститорски намерения. Реалната децентрализация също би могла да подпомогне процеса. Видя се в части от Румъния, че има начини тенденцията да бъде обърната. Регионът срещу Видин беше с по-ниски показатели, когато Румъния влезе в ЕС, а сега вече стандартът там е 40% от средното за Европейския съюз, което отново е ниско, но има развитие. Мисля си, че и едно бъдещо приемане на Сърбия в ЕС ще подпомогне развитието на Северозапада", обясни Явор Алексиев, старши икономист в Института за пазарна икономика.
"Това усещане, което се е насадило през последните 15-20 години, за неравно регионално развитие у нас, се дължи на ниската база на развитие в части от страната, в които стандартът на живот е наистина нисък в сравнение с европейските стандарти. Наистина Северозападна България остава най-бедният район, но в най-бедните десет региона на ЕС влизат пет от шестте български района, като само Югозападна България не е там. Има известна конвергенция- преди десетилетие стандартът на живот в Северозападна България е бил 28% от средното за Европейския съюз, сега вече е 31%, но това е крайно незадоволителен темп. Хубавото е, че за разлика от някои други части на ЕС, поне не се наблюдава спад. Един от основните инструменти за икономически растеж на Северозапада е подобряване на инфраструктурното състояние- дори едно съоръжение, като Дунав мост 2, в крайна сметка не успява да разгърне напълно своя потенциал, защото съпътстващата инфраструктура не е на необходимото ниво. Трябва да се работи и за привличане на ключови инвеститори. Моделът на икономическа зона Тракия в някакъв момент ще тръгне и към Северозапада, въпросът обаче е това да се случи възможно най-бързо, защото демографските процеси, които протичат там, в един момент ще възпрепятстват евентуални инвеститорски намерения. Реалната децентрализация също би могла да подпомогне процеса. Видя се в части от Румъния, че има начини тенденцията да бъде обърната. Регионът срещу Видин беше с по-ниски показатели, когато Румъния влезе в ЕС, а сега вече стандартът там е 40% от средното за Европейския съюз, което отново е ниско, но има развитие. Мисля си, че и едно бъдещо приемане на Сърбия в ЕС ще подпомогне развитието на Северозапада", обясни Явор Алексиев, старши икономист в Института за пазарна икономика.
"За съжаление, голямо значение в Северозападна България има демографската криза. Докато демографската картина не се подобри, не бихме могли да очакваме много инвестиции да отидат там, тъй като всеки един инвеститор едно от първите неща, които прави, е да разбере какви хора може да наеме, има ли достатъчно квалифициран персонал. Трябва да се подбори и като цяло бизнес средата, за да можем да привличаме инвеститори, да има публично-частно партньорство, т.е. държавата да се ангажира повече точно за такива по-слабо развити региони и да стимулира всячески откриването там на нови работни места и привличането на инвеститори, заедно с местната власт", коментира икономистът Румен Гълъбинов.
Наскоро българската Сметна палата публикува одитен доклад, изследващ дали регионалната политика е постигнала целите си за периода 2012-2016 г. 
"Краткият отговор е: не", посочват анализаторите. Палатата обобщава, че:
"Не може да се изрази разумна увереност, че са създадени необходимите условия за постигане на балансирано и устойчиво регионално развитие."
 "Мисля, че регионалната политика на България не е добра, при положение, че имаме такава изостаналост на региони. По-скоро България се развива по един инерционен и хаотичен начин със струпване на все повече население към столицата и няколко големи центрове, вследствие на което останалата част на страната се обезлюдява. Имаше много европейски програми, които способстват за развитието на регионите. Те обаче очевидно не се изразходваха по най-ефикасния начин, след като продължават тези негативни тенденции. Нека да погледнем как сме усвоявали еврофондовете, как са правени обществените поръчки и цялостното преразпределение на тези средства, за да видим защо не се постига желаният ефект. Иначе средства е имало, имало е подкрепа от Европейския съюз, защото той иска България да се развива по-равномерно и да сме в по-голяма степен интегрирани, да има истинско сближаване със средните показатели на ЕС. Трябва да има по-строг контрол на изразходването на средствата, надзор по изпълнението на проектите и програмите и на целесъобразността на похарчените средства, за да нямаме разхищения на ресурса, който ни се предоставя. Необходима е регионална политика, която да е прагматична, рационална, да съчетава интересът както на държавата, така и на предприемачеството от гледна точка на това да има стимули, да има мотивация на инвеститорите да направят преки инвестиции в по-слабо развитите региони, да докарат от възможно най-много места хора за работа, да се плащат добри заплати", добави Румен Гълъбинов.
"Мисля, че регионалната политика на България не е добра, при положение, че имаме такава изостаналост на региони. По-скоро България се развива по един инерционен и хаотичен начин със струпване на все повече население към столицата и няколко големи центрове, вследствие на което останалата част на страната се обезлюдява. Имаше много европейски програми, които способстват за развитието на регионите. Те обаче очевидно не се изразходваха по най-ефикасния начин, след като продължават тези негативни тенденции. Нека да погледнем как сме усвоявали еврофондовете, как са правени обществените поръчки и цялостното преразпределение на тези средства, за да видим защо не се постига желаният ефект. Иначе средства е имало, имало е подкрепа от Европейския съюз, защото той иска България да се развива по-равномерно и да сме в по-голяма степен интегрирани, да има истинско сближаване със средните показатели на ЕС. Трябва да има по-строг контрол на изразходването на средствата, надзор по изпълнението на проектите и програмите и на целесъобразността на похарчените средства, за да нямаме разхищения на ресурса, който ни се предоставя. Необходима е регионална политика, която да е прагматична, рационална, да съчетава интересът както на държавата, така и на предприемачеството от гледна точка на това да има стимули, да има мотивация на инвеститорите да направят преки инвестиции в по-слабо развитите региони, да докарат от възможно най-много места хора за работа, да се плащат добри заплати", добави Румен Гълъбинов.
Повече по темата- в прикачения звуков файл.
Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..
75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..
До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози. Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..
България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..
С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..
Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин. "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..
Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места. Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..
 Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Ясно
								Ясно Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност